Блага Димитрова

българска писателка и политик

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературна критичка и политик от Съюза на демократичните сили (СДС).

Блага Димитрова
българска писателка и политик
Родена
Починала
2 май 2003 г. (81 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учила вСофийски университет
Литература
Периодот 1938 г.
Жанровепоезия, роман
Политика
ПартияСДС (от 1992 г.)
1-ви вицепрезидент на България
22 януари 1992 – 6 юли 1993
Народен представител в:
XXXVI НС   
Семейство
СъпругЙордан Василев
ДецаХанна Хоанг Димитрова
Уебсайт

Родена през 1922 година в Бяла Слатина, тя завършва славянска филология в Софийския университет и защитава дисертация в Москва, след което работи като редакторка и преводачка. Публикува поредица от стихосбирки и няколко романа. Два от тях – „Отклонение“ (1967) и „Лавина“ (1971) – са филмирани, а „Лице“ (1981) е забранен от цензурата на тоталитарния комунистически режим. В края на 80-те години на XX век се включва във възникващите по това време опозиционни групи, а след падането на режима – в СДС. През 1992 година става първият пряко избран вицепрезидент на България в екип с Желю Желев, но през 1993 година влиза в конфликт с него и напуска поста.

Биография

редактиране

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

Умира на 2 май 2003 г. след тежък инсулт.

Творчество

редактиране

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива, след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително Хердерова награда и орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г. името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, редом до други две българки – Ваня Петкова и Елисавета Багряна.

През 2003 г. е издаден 1 том от нейните събрани съчинения. Изданието включва общо 22 тома.

Участие в политиката

редактиране

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

Народен представител

редактиране

През 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.

Вицепрезидент

редактиране

На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.

Семейство

редактиране

Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.[2] През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.

На Блага Димитрова е наречена улица в квартал „Подуене“ в София (Карта).

Библиография

редактиране
  • „Стихове за вожда“ (1950, стихове)
  • „Лиляна“ (1959, поема)
  • „До утре“ (1959, стихове)
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Страшния съд“ (1969, роман)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)[3]
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Глухарчето“ (1996, роман)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Урания“ (1993, роман)
  • „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
  • „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
  • „Събрани творби“
  • „Глас“ (2004)

Филмография

редактиране
  1. Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г.
  2. Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“ Архив на оригинала от 2015-12-27 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 5 август 2010 г.
  3. Белчева, Евелина. Ударихме ѝ брадвата! Случаят с книгата на Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев. // брой № 1 (242). Електронно списание LiterNet, 16.01.2020. Посетен на 20.11.2022.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за