Блага Димитрова
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (20 септември 2022) |
Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературна критичка и политик от Съюза на демократичните сили (СДС).
Блага Димитрова | |
българска писателка и политик | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учила в | Софийски университет |
Литература | |
Период | от 1938 г. |
Жанрове | поезия, роман |
Политика | |
Партия | СДС (от 1992 г.) |
1-ви вицепрезидент на България | |
22 януари 1992 – 6 юли 1993 | |
Народен представител в: XXXVI НС | |
Семейство | |
Съпруг | Йордан Василев |
Деца | Ханна Хоанг Димитрова |
Уебсайт |
Родена през 1922 година в Бяла Слатина, тя завършва славянска филология в Софийския университет и защитава дисертация в Москва, след което работи като редакторка и преводачка. Публикува поредица от стихосбирки и няколко романа. Два от тях – „Отклонение“ (1967) и „Лавина“ (1971) – са филмирани, а „Лице“ (1981) е забранен от цензурата на тоталитарния комунистически режим. В края на 80-те години на XX век се включва във възникващите по това време опозиционни групи, а след падането на режима – в СДС. През 1992 година става първият пряко избран вицепрезидент на България в екип с Желю Желев, но през 1993 година влиза в конфликт с него и напуска поста.
Биография
редактиранеБлага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства в Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.
Творчество
редактиранеБлага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения. Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива, след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те". Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.
За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително Хердерова награда и орден „Стара планина“ – първа степен. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г. името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, редом до други две българки – Ваня Петкова и Елисавета Багряна.
През 2003 г. е издаден 1 том от нейните събрани съчинения. Изданието включва общо 22 тома.
Участие в политиката
редактиранеПрез 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).
Народен представител
редактиранеПрез 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.
Вицепрезидент
редактиранеНа Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.
Резултати от президентските избори в България на 12/19 януари 1992 година
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Семейство
редактиранеБлага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.[2] През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.
Памет
редактиранеНа Блага Димитрова е наречена улица в квартал „Подуене“ в София (Карта).
Библиография
редактиране- „Стихове за вожда“ (1950, стихове)
- „Лиляна“ (1959, поема)
- „До утре“ (1959, стихове)
- „Светът в шепа“ (1962, стихове)
- „Обратно време“ (1965, стихове)
- „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
- „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
- „Отклонение“ (1967, роман)
- „Мигове“ (1968, стихове)
- „Страшния съд“ (1969, роман)
- „Лавина“ (1971, роман)
- „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
- „Как“ (1974, стихове)
- „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)[3]
- „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
- „Гонг“ (1976, стихове)
- „Глухарчето“ (1996, роман)
- „Пространства“ (1980, стихове)
- „Лице“ (1981, роман)
- „Лабиринт“ (1987, стихове)
- „Между“ (1990, стихове)
- „Нощен дневник“ (1992, стихове)
- „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
- „Знаци по снега“ (1992)
- „Урания“ (1993, роман)
- „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
- „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
- „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
- „Събрани творби“
- „Том 1. Ранни стихове“, 2003; ISBN 978-954-90735-6-0
- „Том 2. Лирика и поеми“, 2003; ISBN 978-954-90735-8-4
- „Том 3. Пътуване към себе си“, 2003; ISBN 978-954-90735-9-1
- „Том 4. Отклонение“, 2004; ISBN 978-954-9310-03-0
- „Том 5. Страшния съд“, 2004; ISBN 978-954-9310-04-7
- „Том 6. Лавина“, 2005; ISBN 978-954-9310-05-4
- „Том 7. Осъдени на любов“, 2005; ISBN 954-9310-10-8
- „Том 8. Стихове и поеми“, 2006; ISBN 954-9310-11-6
- „Том 9. Младостта на Багряна“, 2008; ISBN 954-931-016-0
- „Том 10. Дни черни и бели“, 2008; ISBN 954-9310-19-1
- „Глас“ (2004)
Филмография
редактиране- Отклонение (1967)
Бележки
редактиране- ↑ Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г.
- ↑ Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“ Архив на оригинала от 2015-12-27 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 5 август 2010 г.
- ↑ Белчева, Евелина. Ударихме ѝ брадвата! Случаят с книгата на Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев. // брой № 1 (242). Електронно списание LiterNet, 16.01.2020. Посетен на 20.11.2022.
Източници
редактиране- Евелина Белчева, Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия), e-lit.info, сайт за електронна литература, теория и история, 5 януари 2012 (ориг. публ. в: Човек и време, София: БАН – Институт за литература, 1997)
- Евелина Белчева, Екзистенциални проблеми в сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова – в огледалото на „Лавина“, списание Критика, бр. 1 – 2, 2002, стр. 49 – 60.
- Борис Роканов, Блага Димитрова – литературна анкета. Предговор Клео Протохристова. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2002.
- Евелина Белчева. Думи – за „пропъждане на тъмното“. Сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова. Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев, юбилеен сборник. Изд. център Боян Пенев. Институт за литература, 2004.
- Евелина Белчева, Духовна автобиография на едно поколение. Романът „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, Мостове, юбилеен сборник, с. 140 – 146. Изд. център „Боян Пенев“ – Институт за литература, изд. БАН, 2005.
- Евелина Белчева, „Лавина“ като роман-мит или спорът на Блага Димитрова с екзистенциализма, списание Критика, бр. 1 – 2, 2005, стр. 68 – 78.
- Биография на Блага Димитрова в Литернет // Посетен на 26 април 2006.
- Мария Антонова, Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ, електронно списание LiterNet, 28 март 2008, № 3 (100)
- Евелина Белчева, Поетът и властта. Две субстанции, осъдени на вечна раздяла. Гласове, г. IV, от 3 – 9 юли 2009, № 25 Архив на оригинала от 2013-03-08 в Wayback Machine., с. 14 – 15.
- Мария Антонова, Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство. ИК Кибеа, 2016.
- Евелина Белчева, Случаят с книгата за Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев, електронно списание LiterNet, 16 януари 2020, № 1 (242)
- Петър Динеков, Записки от „прехода“. Из дневниците на акад. Петър Динеков. кн. 1 и 2. Представени от Евелина Белчева. Изд. ОГЛЕДАЛО, 2020; изд. СТИЛУЕТ – 2021.
- Мария Антонова, 100 години от рождението на Блага Димитрова, Lira.bg, 2 януари 2022
- Евелина Белчева, Съдбата на Блага Димитрова е трагичен символ на страшната тема „творец и власт“, БГНЕС, 2 януари 2022
- Евелина Белчева, Излиза книга с неизвестни разговори с Блага Димитрова. Книгата е посветена на сто години от рождението на Блага Димитрова (1922 – 2022), електронно списание ФАКЕЛ, 1 януари 2022
- Евелина Белчева, Блага и „турският Пушкин“. Повтаряше ми името несвестен..., Портал „Култура“, 13 февруари 2022
- Евелина Белчева, СТРАДАНИЕ и ПРОСВЕТЛЕНИЕ – в сянката на смъртта, Портал „Култура“, 23 юни 2022
- Евелина Белчева. ОТВЪД СТРАДАНИЕТО – в зенита на прозренията. Блага Димитрова. „Забранено море“, електронно списание Дзяло, 2022, бр. XXIII
- Евелина Белчева. Портрети в маниера на сфумато. Единадесет тетрадки на Петър Динеков – биографичен и културен контекст, електронно списание Дзяло, бр. 24, 2022.
- Владимир Шумелов, Проф. Динеков и Блага са моите духовни родители. Разговор с Евелина Белчева, Портал „Култура“, 22 февруари 2024
- Евелина Белчева, Цветан Стоянов. Ще се видим чак наесен..., Портал „Култура“, 27 януари 2024
- Евелина Белчева, Случаят „Лавина“. БЛАГА и вълците..., Портал „Култура“, 6 април 2024
- Евелина Белчева, БЛАГА. Отвъд страданието: Забранено море – 1974. Недланд, 2024, 350 с.
Външни препратки
редактиране- От и за Блага Димитрова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Блага Димитрова в Моята библиотека
- ((en)) Блага Димитрова в Internet Movie Database
- Блага Димитрова на сайта Литернет
- Великите българи Архив на оригинала от 2010-02-19 в Wayback Machine.
- Филмът Лавина, ревю Архив на оригинала от 2011-11-09 в Wayback Machine.
- Бенатова И.М. Время и герои художественной прозы Благи Димитровой // Баллада в болгарской литературе 20-х, 30-х годов ХХ века. Львов: „Львовская Политехника“, 2015, с. 333 – 362.
- БНТ представя: „Блага“
Целият филм на сайта на БНТ