Блага Димитрова

българска писателка и политик

Блага Николова Димитрова е българска писателка, поетеса, литературен критик, политик и 1-ви вицепрезидент на Република България, между 22 януари 1992 и 6 юли 1993 г.

Блага Димитрова
българска писателка и политик
Родена
Починала
2 май 2003 г. (81 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учила вСофийски университет
Работила вписател, политик
НаградиСтара планина
Димитровска награда
Христо Г. Данов
Литература
Периодот 1938 г.
Жанровепоезия, роман
Политика
ПартияСДС (от 1992 г.)
1-ви вицепрезидент на България
22 януари 1992 – 6 юли 1993
Народен представител в:
XXXVI НС   
Семейство
СъпругЙордан Василев
ДецаХанна Хоанг Димитрова (осиновена)
Уебсайт

БиографияРедактиране

Блага Николова Димитрова е родена на 2 януари 1922 г. в Бяла Слатина, област Враца, в семейство на майка учителка и баща юрист[1]. Израства във Велико Търново. През 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Дълго време се занимава с редакторска, преводаческа и обществена дейност.

Умира на 2 май 2003 г. след тежък инсулт.

ТворчествоРедактиране

Блага Димитрова започва да пише още като ученичка (Класическа гимназия, София). За пръв път публикува в сп. „Българска реч“, год. 13 (1939 г.), май-юни, кн. 8 – 9, две стихотворения.

Литературните ѝ интереси я подтикват да запише славянска филология в СУ, а по-късно докторантура в Литературния институт „Максим Горки“. За първото си романово произведение Блага Димитрова черпи впечатления от строежите в Родопите, където тя отива след като осем години работи като редактор в списание „Септември“ (1950 – 1958). Романът „Пътуване към себе си“ се нарежда сред най-добрите ѝ творби, наред с „Отклонение“, „Страшният съд“, „Лавина“ и забранения по време на тоталитарния режим роман „Лице“. През 1987 г. участва в създаването на „Литературно-художествен кръг – 39-те„. Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено публикуване на творбите, заради дисидентските ѝ възгледи и дейности.

За дейността си като писател Димитрова получава множество български и международни литературни награди и отличия, включително орден „Стара планина“ – първа степен и Хердерова награда. Романът ѝ „Лавина“ е филмиран през 1981 г., а през 1991 г., името на Блага Димитрова е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси Encyclopedia of Continental Women Writers, сред единствените две българки Ваня Петкова и Елисавета Багряна.

През 2003 г. е издаден 1 том от нейните съчинения, като предстоят да излязат и останалите 22 тома.

Участие в политикатаРедактиране

През 1988 г. Блага Димитрова е сред основателите на неправителствените организации Комитет за екологична защита на Русе и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. По-късно участва в ръководството на Федерация на клубовете за демокрация в Съюза на демократичните сили (СДС).

Народен представителРедактиране

През 1991 г. става народен представител в XXXVI обикновено народно събрание от парламентарната група на СДС.

ВицепрезидентРедактиране

На Президентските и вицепрезидентски избори през 1992 г. е избрана за вицепрезидент, но същата година напуска поста, поради несъгласия с президента Желю Желев след т.нар. „Боянски ливади“.

СемействоРедактиране

Блага Димитрова е омъжена за Йордан Василев.[2] През 1967 г., по време на войната във Виетнам „осиновява“ Ха Тху Хоанг (бълг. име Ханна Хоанг Димитрова) от Хайфон, Виетнам. До 6-годишна възраст Ха живее евакуирана на село с брат си и със сестра си. При молбата на Блага Димитрова да осинови малката Ха, майка ѝ се съгласява да я даде, за да я спаси от бомбите. До законно попечителство не се стига – Йордан и Блага ѝ казват да ги приема като леля и чичо. Но българите я наричат „дъщерята на Блага“. Блага Димитрова няма друго дете.

БиблиографияРедактиране

  • „Стихове за вожда“ (1950, стихове)
  • „Лиляна“ (1959, поема)
  • „До утре“ (1959, стихове)
  • „Светът в шепа“ (1962, стихове)
  • „Обратно време“ (1965, стихове)
  • „Пътуване към себе си“ (1965, роман)
  • „Осъдени на любов“ (1967, стихове)
  • „Отклонение“ (1967, роман)
  • „Мигове“ (1968, стихове)
  • „Страшния съд“ (1969, роман)
  • „Лавина“ (1971, роман)
  • „Подземно небе“ (1972, роман-пътепис)
  • „Как“ (1974, стихове)
  • „Младостта на Багряна и нейните спътници“ (1975; в съавторство с Йордан Василев)[3]
  • „Дни черни и бели. Елисавета Багряна – наблюдения и разговори“ (1975, в съавторство с Йордан Василев)
  • „Гонг“ (1976, стихове)
  • „Глухарчето“ (1996, роман)
  • „Пространства“ (1980, стихове)
  • „Лице“ (1981, роман)
  • „Лабиринт“ (1987, стихове)
  • „Между“ (1990, стихове)
  • „Нощен дневник“ (1992, стихове)
  • „Отсам и отвъд. Силуети на приятели“ (1992)
  • „Знаци по снега“ (1992)
  • „Урания“ (1993, роман)
  • „Белези“ (1937 – 1997, стихове) (т. 1, 1997; т. 2, 1997)
  • „Нощна лампа сред бял ден“, 1999; ISBN 978-954-492-141-5
  • „Времена“, 2000; ISBN 978-954-439-659-6
  • „Събрани творби“
  • „Глас“ (2004)

ФилмографияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Л. Шумарова, „Спомен за Блага Димитрова“, Акценти от радиопредаванията на Bulgarianvoice, 11 май 2003 г.
  2. Йордан Василев, „Гроб ни събра и гроб ни раздели“, в. „Новинар“, 5 август 2010 г.
  3. Белчева, Евелина. Ударихме ѝ брадвата! Случаят с книгата на Багряна в дневниците на Петър Динеков и Борис Делчев.. // брой № 1 (242). Електронно списание LiterNet, 16.01.2020. Посетен на 20.11.2022.

ИзточнициРедактиране

  • Евелина Белчева. Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия). В: Човек и време, БАН – Институт за литература, С., 1997; Сайт за електронна литература, теория и история, 5 януари 2012., 2012] Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия) https://e-lit.info/lit-teory/312-romanat-na-blaga-dimitrova-otklonenie-literaturnost-i-kinematografichnost
  • Борис Роканов. Блага Димитрова – литературна анкета. Предговор Клео Протохристова. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2002.
  • Евелина Белчева. Екзистенциални проблеми в сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова – в огледалото на „Лавина“, Критика, брой: 1 – 2, 2002, стр. 49 – 60;
  • Евелина Белчева. Думи – за „пропъждане на тъмното“. Сбирката „Ден-живот“ на Блага Димитрова. Вечните страсти български. Почит към Тончо Жечев, юбилеен сборник. Изд. център Боян Пенев. Институт за литература, 2004.
  • Евелина Белчева. Духовна автобиография на едно поколение. Романът „Пътуване към себе си“ на Блага Димитрова, Мостове, юбилеен сборник, с. 140 – 146. Изд. център „Боян Пенев“ – Институт за литература, изд. БАН, 2005.
  • Евелина Белчева. „Лавина“ като роман-мит или спорът на Блага Димитрова с екзистенциализма, Критика, брой: 1 – 2, 2005, стр. 68 – 78.
  • Биография на Блага Димитрова в Литернет. // Посетен на 26 април 2006.
  • Мария Антонова. Моите срещи с Блага Димитрова. По повод пет години от смъртта ѝ, Електронно списание LiterNet, 28 март 2008, № 3 (100)
  • Евелина Белчева. Поетът и властта. Две субстанции, осъдени на вечна раздяла. Гласове, г. ІV, от 3 – 9 юли 2009, № 25 Архив на оригинала от 2013-03-08 в Wayback Machine., с. 14 – 15.
  • Евелина Белчева. Романът на Блага Димитрова „Отклонение“ – литературност и кинематографичност (студия). В: Човек и време, БАН – Институт за литература, С., 1997; Сайт за електронна литература, теория и история, 5 януари 2012., 2012: https://e-lit.info/lit-teory/312-romanat-na-blaga-dimitrova-otklonenie-literaturnost-i-kinematografichnost
  • Мария Антонова. Блага Димитрова. Дневник за едно приятелство. ИК Кибеа, 2016 г.
  • Петър Динеков, Записки от „прехода“. Из дневниците на акад. Петър Динеков. кн. 1 и 2. Представени от Евелина Белчева. Изд. ОГЛЕДАЛО, 2020; изд. СТИЛУЕТ – 2021.
  • Мария Антонова. „100 години от рождението на Блага Димитрова“. 2 януари 2022 г.
  • Евелина Белчева. Съдбата на Блага Димитрова е трагичен символ на страшната тема „творец и власт“. БГНЕС – 2 януари 2022 https://bgnes.bg/news/d-r-belcheva-s-dbata-na-blaga-dimitrova-e-tragichen-simvol-na-strashnata-tema-tvoretc-i-vlast/
  • Евелина Белчева. Излиза книга с неизвестни разговори с Блага Димитрова. Книгата е посветена на сто години от рождението на Блага Димитрова (1922 – 2022) – ел. сп. ФАКЕЛ: https://fakel.bg/%81/
  • Евелина Белчева. Блага и „турският Пушкин“. Повтаряше ми името несвестен... Портал „Култура“, 13 февр. 2022; http://kultura.bg/web/%d
  • Евелина Белчева. СТРАДАНИЕ и ПРОСВЕТЛЕНИЕ – в сянката на смъртта. портал „Култура“, 23 юни 2022; http://kultura.bg/web/%d/
  • Евелина Белчева. ОТВЪД СТРАДАНИЕТО – в зенита на прозренията. Блага Димитрова. „Забранено море“, Дзяло, бр. XXIII

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за