Тази статия е за календарен ден. За други значения вижте Благовещение (пояснение).

Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник: Възвестяването от Архангел Гавриил на Дева Мария за това, че тя ще роди по плът очаквания Спасител на човечеството, сина Божий – Иисус Христос.

Благовещение, Андрей Рубльов
„Благовещение“. Илюстрация от края на XVI век от южнославянски зограф. Надписът Благовещение е славянски, сигнатурите са гръцки. Британската библиотека

Празнува се на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство).

За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38:

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Народни традиции Редактиране

Макар да е във Великия Пост, поради своята голяма празничност, по изключение може да се яде риба, затова обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.). Пече се пита, която се намазва с мед и се раздавала на съседи и близки.

Нехристиянски, езически народни вярвания, характерни за някои региони, били че на този ден по-леко и бързо зарастват всички рани, затова често тогава са се дупчели ушите на малките момиченца. Също, че през деня всяка отрова губела силата си. Свързан с това обичай бил стопаните да премитат къщите и дворовете си и да палят огньове, които да прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина, жените не докосвали игли, куки или конци.

Народната традиция гласи, че на Благовец закуква първата кукувица. Затова, в деня на празника, всеки трябва да бъде сит и да носи желязна пара в джоба, за да има желязно здраве и пълен джоб с пари през годината.[1]

Имени дни Редактиране

Празнуват всички с името Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангел, Вангелия, Евангелина и др.

На този ден бил празнуван храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата ни.

Външни препратки Редактиране

Бележки Редактиране