Благоевградски говор

Благоевградският говор (срещан и като горноджумайски говор) е български диалект, представител на централната група югозападни говори. Говори се в района на Благоевград - в долината между Рила и планината Влахина. Сроден е със съседните нему говори: петрички, малешевски, дупнишки, пиянешки.

Македонската диалектология го систематизира като част от малешевско-пиринския[1] диалект на т. нар. македонски език.

Характерни особености

редактиране
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната a: кàшта (къща), сàбота (събота), важè (въже).
  • Застъпник на стб. ъ е предимно o и в редки случаи а: зол (зъл), пèток (петък), дàска (дъска), кàсно (късно).
  • Групи шт и жд на прасляванските *tj и *dj: кàшта, сàжди.
  • Подвижното ъ при сонантно р се изговаря винаги като ръ: грънè (гърне), връх (връх), сръ̀бин (сърбин).
  • Изпадане на съгласната л при групата ъл/лъ между съгласни: вък (вълк), пъх (плъх). Изключение от това правило са: длъг (дълг), зòлва (зълва), зол (зъл).
  • Преходи вф в позиция след беззвучна съгласна: сфѝрка (свирка), цръ̀кфа’ (църква)
  • Членна форма за мъжки род единствено число:
  • Наличие на падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на и : РистòРистòте, ГошèГошèте, ПетрèПетрèте.
  • Образуване на деепричастия с -аèк’и: шетаèк’и (шетайки), бераèк’и (берейки), седаèк’и (седейки).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. V. Friedman, Macedonian, in: B. Comrie and G. Corbett (eds.), The Slavonic Languages, New York: Routledge