Благоевград (област)
Област Благоевград (също и Благоевградска област) е една от 28-те области в България. Административен център е едноименният град Благоевград. Пощенските кодове на населените места в област Благоевград са от 2700 (за Благоевград) до 2999. МПС-кодът ѝ е Е. Областта се намира в югозападната част на България и на практика съвпада с географския регион Пиринска Македония. С площ от 6449,5 km² тя е трета по големина в България и има население 292 227 души по данни от преброяване 2021.[2] На север областта граничи с област Кюстендил и Софийска област, на изток – с област Пазарджик и област Смолян, на юг с Гърция и на запад със Северна Македония.
Област Благоевград Blagoevgrad | |
Области в България | |
Област Благоевград на картата на България | |
Страна | България |
---|---|
Район за планиране | Югозападен район за планиране |
Областен център | Благоевград |
Площ | 6449.47 km² |
Население | 288 161 души (31 декември 2022 г.) |
Общини | 14 |
БВП (2021) | 3 785 000 000 лв.[1] |
МПС код | E |
Официален сайт | www.bl.government.bg |
Административно деление на областта | |
Благоевград в Общомедия |
В област Благоевград се намират изцяло или части от планините Пирин, Рила, Родопи, Влахина, Малешевска, Огражден, Беласица, Славянка и Стъргач, два от трите национални парка в България и 40% от дебита на минералните извори в България. Областта е и втора по горски площи.
Планините и многобройните горски масиви, липсата на промишлени замърсители, както и топлите минерални извори и богатото културно-историческо наследство правят тази област една от най-подходящите в България за развитието на различни видове туризъм.
Населени места
редактиранеНаселени места в област Благоевград (градовете са с удебелен шрифт):
Население
редактиранеЧисленост на населението
редактиранеЧисленост на населението в населените места на днешните общини в област Благоевград, според преброяванията през годините:[3]
Общини | Площ (в км2) |
1934 (31 декември 1934) |
1946 (31 декември 1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
2021 (7.9.2021) |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | 6449,571 | 205 511 | 250 985 | 279 219 | 301 157 | 321 854 | 344 195 | 351 637 | 341 173 | 323 552 | 292 227 |
Банско | 475,881 | 10963 | 12197 | 13107 | 14178 | 16212 | 15442 | 14600 | 13980 | 13125 | 12722 |
Белица | 227,477 | 9069 | 9744 | 7834 | 9105 | 9698 | 9757 | 10117 | 9620 | 9927 | 9206 |
Благоевград | 620,118 | 28531 | 34060 | 39248 | 45569 | 58812 | 72681 | 78810 | 78133 | 77441 | 69078 |
Гоце Делчев | 330,210 | 17569 | 21740 | 24268 | 26491 | 28915 | 32110 | 33074 | 32571 | 31236 | 29383 |
Гърмен | 388,479 | 11417 | 13007 | 13383 | 13678 | 13269 | 14636 | 15014 | 14934 | 14981 | 14861 |
Кресна | 344,549 | 5597 | 6771 | 7675 | 8366 | 7623 | 7108 | 6947 | 6255 | 5441 | 4546 |
Петрич | 650,132 | 30723 | 41394 | 48073 | 53055 | 55190 | 57483 | 57829 | 57689 | 54006 | 47939 |
Разлог | 506,470 | 14272 | 16306 | 17628 | 20317 | 24211 | 24211 | 23501 | 22081 | 20598 | 18910 |
Сандански | 998,416 | 24456 | 34702 | 39989 | 42260 | 42090 | 45143 | 45097 | 43109 | 40470 | 35885 |
Сатовча | 332,591 | 9195 | 10747 | 11761 | 13527 | 15234 | 16851 | 18350 | 17889 | 15444 | 13422 |
Симитли | 553,004 | 14666 | 17323 | 19313 | 18080 | 16667 | 16722 | 16840 | 16049 | 14283 | 13200 |
Струмяни | 355,190 | 10456 | 12797 | 13773 | 13067 | 10609 | 8719 | 7957 | 6829 | 5778 | 4634 |
Хаджидимово | 327,778 | 12025 | 14906 | 14133 | 13252 | 12041 | 12219 | 12147 | 10926 | 10091 | 8860 |
Якоруда | 339,276 | 4572 | 5291 | 9034 | 10212 | 11283 | 11113 | 11354 | 11108 | 10731 | 9581 |
Прираст на населението
редактиранеЕстествен прираст
редактиранеДемография на населението | |||
---|---|---|---|
Година | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст |
2000 | 9,5‰ | 10,4‰ | -0,9‰ |
2001 | 8,9‰ | 10,5‰ | -1,6‰ |
2002 | 8,9‰ | 11,0‰ | -2,1‰ |
2003 | 8,9‰ | 10,8‰ | -1,9‰ |
2004 | 9,6‰ | 10,9‰ | -1,3‰ |
2005 | 9,6‰ | 11,7‰ | -2,1‰ |
2006 | 10,2‰ | 11,9‰ | -1,7‰ |
2007 | 10,3‰ | 12,1‰ | -1,8‰ |
2008 | 10,8‰ | 11,5‰ | -0,7‰ |
2009 | 10,9‰ | 11,3‰ | -0,4‰ |
2010 | 10,3‰ | 12,0‰ | -1,7‰ |
2011 | 9,8‰ | 11,9‰ | -2,1‰ |
2012 | 9,5‰ | 12,1‰ | -2,6‰ |
2013 | 9,0‰ | 11,7‰ | -2,7‰ |
2014 | 9,3‰ | 12,9‰ | -3,4‰ |
2015 | 9,5‰ | 13,0‰ | -3,5‰ |
2016 | 9,1‰ | 12,6‰ | -3,5‰ |
2017 | 8,7‰ | 13,3‰ | -4,6‰ |
2018 | 8,7‰ | 13,2‰ | -4,5‰ |
2019 | 9,2‰ | 13,3‰ | -4,1‰ |
2020 | 8,8‰ | 16,4‰ | -7,6‰ |
2021 | 8,7‰ | 19,3‰ | -10,6‰ |
2022 | 8,3‰ | 15,8‰ | -7,5‰ |
2023 | 8,8‰ | 13,2‰ | -4,4‰ |
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
Численост | Дял (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
Общо | 341 173 | 323 552 | 100.00 | 100.00 | |
Българи | 286 491 | 251 097 | 83.97 | 77.60 | |
Турци | 31 857 | 17 027 | 9.33 | 5.26 | |
Цигани | 12 405 | 9739 | 3.63 | 3.01 | |
Други | Руснаци | 476 | 3080 | 0.139 | 0.95 |
Арменци | 32 | 0.009 | |||
Власи | 7 | 0.002 | |||
Македонци | 3117 | 0.913 | |||
Гърци | 86 | 0.025 | |||
Украинци | 78 | 0.022 | |||
Евреи | 8 | 0.002 | |||
Румънци | 45 | 0.013 | |||
Други | 1670 | 0.489 | |||
Не се самоопределят | 4242 | 2613 | 0.48 | 0.80 | |
Неотговорили | 659 | 39 996 | 0.19 | 12.36 |
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език според преброяването на населението през 2001 г.:[6]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 341 173 | 100.00 |
Български | 306 118 | 89.72 |
Турски | 19 819 | 5.80 |
Цигански | 9232 | 2.70 |
Други | 2921 | 0.85 |
Не се самоопределят | 2424 | 0.71 |
Непоказано | 659 | 0.19 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
Численост | Дял (в %) | |||
---|---|---|---|---|
2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
Общо | 341 173 | 323 552 | 100.00 | 100.00 |
Православие | 268 968 | 196 942 | 78.83 | 60.86 |
Католицизъм | 277 | 719 | 0.08 | 0.22 |
Протестантство | 1546 | 1499 | 0.45 | 0.46 |
Ислям | 62 431 | 40 667 | 18.29 | 12.56 |
Друго | 274 | 360 | 0.08 | 0.11 |
Нямат | – | 4639 | – | 1.43 |
Не се самоопределят | 7018 | 8374 | 2.05 | 2.58 |
Непоказано | 659 | 70 352 | 0.19 | 21.74 |
Популярни географски обекти
редактиранеВид | Име | Описание | Изображение |
---|---|---|---|
Планина | Пирин | Връх Тодорка. | |
Река | Струма | Река Струма, преминаваща край угасналия вулкан Кожух. | |
Вулкан (угаснал) |
Кожух | Северните склонове на възвишението Кожух. |
Популярни представители на флората
редактиранеВид | Име | Описание | Изображение |
---|---|---|---|
Цвете | Еделвайс | Leontopodium („Лъвска лапа“) | |
Дърво | Черна мура | Байкушевата мура |
Икономика
редактиранеТоп 10 на компаниите по оборот през 2015 г.[9]
редактиранеКомпания | Оборот (млн. лв.) | Печалба (млн. лв.) | |
1. | Благоевград БТ – АД | 277,9 | 4,1 |
2. | Агромах | 106,7 | 2,7 |
3. | Диана ООД | 102,2 | 6,0 |
4. | Металком Инвест ЕООД | 89,8 | 11,4 |
5. | Агромах Роуда ЕООД | 84,7 | – 3,4 |
6. | Пирин-Текс ЕООД | 69,2 | – 0,1 |
7. | Югозападно Държ. Предприятие ДП | 54,8 | 1,9 |
8. | Табако Трейд Благоевград ЕООД | 47,2 | 0,3 |
9. | Пирин Текс Продакшън ЕООД | 39,7 | 0,3 |
10. | Агромах Продакшън ЕООД | 30,7 | 0,2 |
Бележки
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 1 февруари 2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 13 февруари 2021
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 300, 340