Благой Иванов Хаджипанзов (на македонска литературна норма: Благое Хаџи Панзов) е български и югославски юрист и комунистически активист.

Благой Хаджипанзов
Благое Хаџи Панзов
юрист
Роден
Починал
неизв.

Биография

редактиране

Роден е на 18 декември 1911 година в град Велес, който тогава е в Османската империя[1] в семейството на българския учител Иван Хаджипанзов. Завършва право и практикува като стажант-адвокат. През 1938 година е сред делегация от Вардарска Македония начело с Димитър Гюзелев, която посреща в Белград д-р Владко Мачек, водач на хърватското народно движение и главен представител на сдружената опозиция в Югославия[2]. Определя манифеста, издаден през Октомври 1943-та от Главният щаб на НОВ и ПОМ, оглавяван от Михайло Апостолски, като документ, който може да бъде издаден единствено от сърбин.[3] Брат му Никола Хаджипанзов е изпратен от България през август-септември 1944 година във Вардарска Македония, за да се срещне с Иван Михайлов[4].

На 30 април 1944 година Благой Хаджипанзов е избран за член на Инициативния комитет за свикване на АСНОМ. Участва като делегат на първото заседание на АСНОМ на 2 август 1944 година. През 1944 година е един от критиците на Манифеста на АСНОМ, който вкарва новосформираната Народна Република Македония в Югославия.[5]

Веднага след това става помощник на явния обвинител на Югославия. През 1947 година е назначен за секретар и съветник в югославското посолство в София,[6] но по-късно е отстранен от служба.[7] През април 1949 година Йосип Броз Тито изнася политически реферат пред третия конгрес на Народния фронт на Югославия, в който пише:

Кой е Благой хаджи Панзов? Син на една дребно-буржоазна фамилия от Велес, която още преди войната е била чисто българофилска. Той сам е показвал в Белградския университет своето българофилство. В 1942 година той е положил адвокатски изпит в София, при фашисткия режим. Братята му Страхил и Петър са познати привърженици на Ванчо Михайлов и са били сътрудници на окупатора...[8]

През декември 1949 година е привлечен като обвиняем по делото срещу Трайчо Костов.

Обвинителният акт гласи:

През септември 1947 година заминава за България, като емисар на югославската разузнавателна служба, за провеждане на подривна работа против българското правителство в Пиринския край и за събиране на шпионски сведения чреж мрежа от агенти-информатори, която е работила под ръководството на бившия югославянски посланик в София Обрад Цицимил, на съветника при същото посолство Перо Манговски и на помощника на военното аташе Арсо Милатович.

През ноември 1948 година, по тайно решение на югославското правителство, той се връща в София и лъжливо се обявява за политически емигрант и противник на Тито, за да замаскира своята по-късна подривна и шпионска дейност в България.

За тази цел влиза в тайна връзка с началника на консулския отдел при югославското посолство в София Светозар Савич, чрез когото информира своите шефове от правителството на Тито за политическите настроения на югославската емиграция и за резултатите на своята разложителна работа в нейната среда.[9][10]

Благой Хаджипанзов и Васил Ивановски са обвинени:

а) в измяна, чл. 98, чл. 99-г, ал. 4 от Наказателния закон: за това, че са образували и ръководили нелагални групи, с цел насилствено откъсване на Пиринския край от Народната република България и, по този начин да се отслаби държавната власт в страната, а също така за това, че са разпространявали, самите те и чрез други, клеветнически и неверни твърдения, за да предизвикат недоверие към народната власт и отделни нейни органи и внесат смут сред народа;

б) в шпионаж, чл. 112, т. 1 и чл. 111-г, ал. 1 от Наказателния закон: за това, че са събирали и предавали – както лично, така и чрез други на чуждо – югославското – разузнаване сведения, които представляват държавна тайна, а също така, че са се поставили в разпореждане на чуждо разузнаване за шпионска работа.[11]

Осъден е на 15 години строг тъмничен затвор с лишаване от права за срок от 15 години, глоба от 300 000 лева, която при невнасяне се заменя с 1 година затвор и конфискация на цялото му имущество.[12][13][14] Помилван е през октомври 1955 година.[15]

Вижте също

редактиране
  1. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 12.
  2. Църнушанов, Коста. Македония в хърватско-българските взаимоотношения през вековете, ВМРО-СМД, София, 1991, стр. 33 – 34., архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222093256/http://intl.feedfury.com/content/40347815-.html, посетен на 22 юни 2012 
  3. ОТРОДИТЕЛЯТ – „НАРОДНИЙ ХЕРОЙ”
  4. Глигоров, Киро. Македонија е се што имаме, Три, Скопие, 2001)
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 212.
  6. КГБ призна: Сталин убил Георги Димитров, взето от www.blitz.bg на 23 юни 2012 г.
  7. Ангелов, Веселин. Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944 – 1952), УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр.439.
  8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 764-765.
  9. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 12.
  10. „Работническо дело“, год. ХХІ, брой 323, 30 ноември 1949, стр. 1.
  11. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 57.
  12. Главна прокуратура на Народната република България. Обвинителен акт, в: Процесът срещу Трайчо Костов и неговата група, София, 1949, стр. 599.
  13. България 20 век. Алманах, ИК Труд, 1999, стр. 1172.
  14. ИЗ „ОБВИНИТЕЛЕН АКТ НА ГЛАВНАТА ПРОКУРАТУРА НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КРЕЩУ ПРЕСТЪПВАНА БАНДА НА ТРАЙЧО КОСТОВ”
  15. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 59.