Отваря главното меню

Блаже Кръстев, наричан Биринчето[1], е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Блаже Кръстев
Български революционер

Роден
1873 г.
Починал
31 май 1911 г. (38 г.)
Блаже Кръстев в Общомедия

БиографияРедактиране

Блаже Кръстев е роден през 1873 година в Бирино, тогава в Османската империя. Там се включва във ВМОРО и организира собствена чета. През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Иван Наумов-Алябака, на 2 август превземат турските казарми в Крушево. Под ръководството на Пито Гули Блаже Кръстев отбранява града от турските нападения.

 
Четата на Блаже Кръстев и Георги Ралев

След въстанието Блаже Кръстев е от малцината войводи, които остават на територията на Македония, за да продължат да организират чети. В края на 1904 година се включва в четата на Гюрчин Наумов-Пляка и при Иван Наумов-Алябака, с който във Велешко се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1905 година участва в обединените антисръбски действия, заедно с четите на Дамян Груев, Георги Сугарев и Иван Наумов-Алябака, в Поречието и Азот. До смъртта на Гюрчин войвода е негов заместник, а след това става районен войвода, като за кратко го замества Петър Юруков. През 1907 година е Крушовски районен войвода, помощник му е Георги Ралев и действат с общо 20 четници[2].

 
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръстю Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.

Блаже Кръстев, за кратко легален след Младотурската революция. При опит да бъде арестуван от 12 жандармеристи, той повежда сражение, избива всички и бяга в България през 1909 година,[3] като след това е изпратен от Тодор Александров обратно в Крушевско. Много хора в Крушевско са арестувани и изтезавани за укривателство на Блаже Кръстев, а девет души са осъдени от властите на 16 и 5 години затвор.[4]

Загива на 31 май 1911 година, в борба с четата на преминалия на младотурска страна Дончо Тодоров от Стара Загора, край Журче. Трупът му е занесен първо в Крушево, после в Битоля, където е фотографиран.[5][6]

Синът му Петър Блажев Кръстев (1899 – 1965) е деец на Крушевското благотворително братство в София.[7]

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.17
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  5. Стефанов, Алексо. Революционната дейност в Демирхисар
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
  7. Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.