Блаже Кръстев
Блаже Кръстев, наричан Биринчето,[1] е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Блаже Кръстев | |
---|---|
Български революционер | |
![]() |
|
|
|
Роден | |
Починал |
Журче, Османска империя |
Блаже Кръстев в Общомедия |
БиографияРедактиране
Блаже Кръстев е роден през 1873 година в Бирино, тогава в Османската империя. Там се включва във ВМОРО и организира собствена чета. През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Иван Наумов-Алябака, на 2 август превземат турските казарми в Крушево. Под ръководството на Пито Гули Блаже Кръстев отбранява града от турските нападения.
След въстанието Блаже Кръстев е от малцината войводи, които остават на територията на Македония, за да продължат да организират чети. В края на 1904 година се включва в четата на Гюрчин Наумов-Пляка и при Иван Наумов-Алябака, с който във Велешко се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1905 година участва в обединените антисръбски действия, заедно с четите на Дамян Груев, Георги Сугарев и Иван Наумов-Алябака, в Поречието и Азот. До смъртта на Гюрчин войвода е негов заместник, а след това става районен войвода, като за кратко го замества Петър Юруков. През 1907 година е Крушовски районен войвода, помощник му е Георги Ралев и действат с общо 20 четници.[2]
Блаже Кръстев, за кратко легален след Младотурската революция. При опит да бъде арестуван от 12 жандармеристи, той повежда сражение, избива всички и бяга в България през 1909 година,[3] като след това е изпратен от Тодор Александров обратно в Крушевско. Много хора в Крушевско са арестувани и изтезавани за укривателство на Блаже Кръстев, а девет души са осъдени от властите на 16 и 5 години затвор.[4]
Загива на 31 май 1911 година, в борба с четата на преминалия на младотурска страна Дончо Тодоров от Стара Загора, край Журче.[5] Трупът му е занесен първо в Крушево, после в Битоля, където е фотографиран.[6][7]
Синът му Петър Блажев Кръстев (1899 – 1965) е деец на Крушевското благотворително братство в София.[8]
ГалерияРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.17
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 50.
- ↑ Стефанов, Алексо. Революционната дейност в Демирхисар
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 19.
- ↑ Парцел 33. // София помни. Посетен на 3 март 2016.