Блажо Орландич

Блажо Йока Орландич (на сръбски: Блажо Јока Орландић) е югославски комунистически партизанин, народен герой на Югославия.

Блажо Орландич Блажо Орландић
югославски партизанин
Роден	15 април 1915 г. (стар стил) Горно Сеоце, Кралство Черна гора
Починал	15 март 1943 г. Между Мърконич град и Гламоч, Независима хърватска държава

Блажо Орландич е роден през 1914 година в село Горно Сеоце, близо до Бар. Завършва основно училище в родното си село, а през септември 1926 г. се записва в гимназия. През 1932 г. става член на Комунистическата партия на Югославия. След завършване на гимназията той се записва във Философския факултет в Скопие. През 1935 г. той е назначен за инструктор на Централния комитет на ЮКП. Работи по създаването на нови партийни организации в Скопие и Куманово през октомври 1935 г. През февруари 1936 г. той е арестуван с група от 20 души. Специалният съд за защита на държавата го осъжда на 1 година затвор. Той излежава присъдата си в Сремска Митровица. След изтърпяване на присъдата си той се завръща в Скопие и продължава обучението си. Полицията го арестува там и го връща в Черна Гора.

В началото на 1939 г. продължава своята нелегална партийна работа в Скопие и става секретар на новосъздадения Покрайненски комитет на Комунистическата партия на Югославия за Македония. Комитетът провжда големи демонстрации в Скопие през декември 1939 г. След тези демонстрации Оландландич е арестуван. Той остваа в затвора в продължение на няколко месеца. След освобождаването си той се завръща в Скопие. През 1941 г. той се противопоставя на пробългарската политика на тогавашния секретар на Покрайненския комитет Методи Шаторов, който го отстранява от длъжност. През май 1941 г. Блажо се завръща в Черна Гора и участва в подготовката на въоръжено въстание. С група партизани, той заминава във Васкоевич в началото на 1942 г., за да се противопостави на дейността на сръбските четници в този регион. По-късно се премества в Босна и за известно време работи като инструктор на Централния комитет на ЮКП там. През март 1943 г. той е ранен и заедно с група ранени и болни, е изпратен в Централната партизанска болница в Дървар. По пътя в планината Шатор, конвоят е нападнат и те заловени от германски войници и четници, които избиват всички пленени, включително Орландич.

С постановление на Народното събрание на Федерална Народна Република Югославия на 15 юли 1949 г. той е обявен за Народен герой на Югославия.