Отваря главното меню

Блатешница

селище в България

Блатешница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.

Блатешница
Общи данни
Население 101 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 24,898 km²
Надм. височина 772 m
Пощ. код 2441
Тел. код 07741
МПС код РК
ЕКАТТЕ 4340
Администрация
Държава България
Област Перник
Община
   - кмет
Земен
Димитър Сотиров
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Блатешница се намира в планински район. Селото се намира на 75 км западно от град София и на 5 км от град Земен. Разположено е в полузатворена котловона в полите на Риша планина, която е част от планинския масив на Конявската планина.

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката Грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през късното средновеновие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир[1]. На около 3 км югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.

По време на османската власт Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети включително и на прославения Ильо войвода.

В един не много дълъг период в началото на 19 век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2 – 3 км. една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г. в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жителя.

При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

РелигииРедактиране

  • Населението на село Блатешница е предимно християнско източноправославно.
  • През 1863 г. е създадено черковно настоятелство с цел започване строеж на православен храм. Мястото за строежа е дарено от Величко Стоименов и Диман Пеков и утвърдено от кадията на кааза Радомир, за което получава подкуп два златни медальона. Проектът е изготвен от майстор Миленко Велев и показан на настоятелството от глина. За главен майстор е определен Николчо Грозданов /приятел и помощник на майстор Миленко/. Иконите са рисувани от иконописеца Георги Иванов Бобошевски. Строителството на чърквата „Св.Пророк Илия“ е завършено през 1870 г. Храмът е осветен на 13 август 1878 г. от кюстендилския владика Иларион.
  • През 1923 г. белогвардеецът Сергей Бусов изографисва на десния клирос „Св.цар Борис първи-покръстител“, а на левия „Св.Св. Кирил и Методий“. Тези изображения са дар от семействата Ненкови и Сирачки.
  • Храмовият празник е на 2 август, който е честван с курбан до 1962 г.

Обществени институцииРедактиране

УчилищаРедактиране

  • През 1860 г. отваря врати първото училище в село Блатешница то се помещава в една стая на частен дом.
  • През 1882 г. се отваря новопосроено училище с 4 класни стаи, което през 1926 г. е съборено поради амортизация.
  • През 1936 г. в селото отваря врати училище „Христо Ботев“ в две новопостроени сгради.

ЧиталищеРедактиране

През 1953 г. по инициатива на писателя Димитър Ангелов оваря врати новопостроеното читалище, което след смъртта му носи неговото име.

Редовни събитияРедактиране

  • Съборът на селото се прожежда през юни месец на църковния празник на „Св. Дух“, в местността „Бабина търница“. Датата се мени според църковния календар и винаги съвпада с „черешовата“ задушница.

Личности родени в БлатешницаРедактиране

ДругиРедактиране

Децата в село Блатешница. В село Блатешница повечето деца ходят на училище в град Земен в СОУ"св"св"Кирил и Методий.До Земен ги кара ученическото бусче.


БележкиРедактиране

  1. Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с.120
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.

Външни препраткиРедактиране

  • [1]-Църквата "Пророк Илия"