Блатешница
Блатешница е село в Западна България. То се намира в община Земен, област Перник.
| Блатешница | |
  Блатешница  Блатешница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 83 души[1] (15 март 2024 г.) 3,35 души/km² |
| Землище | 24,898 km² |
| Надм. височина | 772 m |
| Пощ. код | 2441 |
| Тел. код | 07741 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 04340 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Земен Михаил Златанов (ГЕРБ, СДС; 2023) |
География редактиране
Село Блатешница се намира в планински район. Селото се намира на 75 км западно от град София и на 5 км от град Земен. Разположено е в полузатворена котловина в полите на Риша планина, която е част от планинския масив на Конявската планина.
История редактиране
Средновековие редактиране
Село Блатешница е старо, средновековно селище, упоменато под същото име още в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 г. Съществуването на селото през късното Средновеновие е документирано в списъците на джелепкешаните от 1576 г., където е вписано като Блатешниче към кааза Радомир[2]. На около 3 км югоизточно от селото са намерени остатъци от късноантична и средновековна крепост Градище, част от голяма укрепителна система по северните склонове на Конявска планина.
По време на османската власт Блатешница споделя съдбата на всички селища в България. Блатешница като село (нахия) е наброявало 25 къщи (ханета) със 160 души население, които плащали данък джизие за мъжете в работна възраст. През територията на селото са минавали много хайдушки чети, включително и на прославения Ильо войвода.
В един не много дълъг период в началото на 19 век Блатешница се разраства. По многобройните чукари, баири и долини изникват множество къщи, оформени в 29 махали, някои отдалечени на 2 – 3 км една от друга. При преброяване, проведено през 1900 г., в Блатешница са регистрирани 86 домакинства с 845 души население. На преброяването през 1938 г. регистърът показва 148 домакинства и 1215 жители.
При избухването на Балканската война един човек от Блатешница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Религии редактиране
- Населението на село Блатешница е предимно християнско източноправославно.
- През 1863 г. е създадено черковно настоятелство с цел започване строеж на православен храм. Мястото за строежа е дарено от Величко Стоименов и Диман Пеков и утвърдено от кадията на кааза Радомир, за което получава подкуп два златни медальона. Проектът е изготвен от майстор Миленко Велев и показан на настоятелството от глина. За главен майстор е определен Николчо Грозданов (приятел и помощник на майстор Миленко). Иконите са рисувани от иконописеца Георги Иванов Бобошевски. Строителството на църквата „Св. пророк Илия“ е завършено през 1870 г. Храмът е осветен на 13 август 1878 г. от кюстендилския владика Иларион.
- През 1923 г. белогвардеецът Сергей Бусов изографисва на десния клирос „Св. цар Борис Първи – Покръстител“, а на левия „Св. св. Кирил и Методий“. Тези изображения са дар от семействата Ненкови и Сирачки.
Обществени институции редактиране
Училища редактиране
- През 1860 г. отваря врати първото училище в село Блатешница, то се помещава в една стая на частен дом.
- През 1882 г. се отваря новопостроено училище с 4 класни стаи, което през 1926 г. е съборено поради амортизация.
- През 1936 г. в селото отваря врати училище „Христо Ботев“ в две новопостроени сгради.
Децата от селото ходят на училище с ученически бус до СОУ „Св. св. Кирил и Методий“, град Земен.
Читалище редактиране
През 1953 г. по инициатива на писателя Димитър Ангелов отваря врати новопостроеното читалище, което след смъртта му носи неговото име.
Редовни събития редактиране
- Съборът на селото се провежда през юни месец на църковния празник на „Св. Дух“, в местността „Бабина търница“. Датата се мени според църковния календар и винаги съвпада с „черешова“ Задушница.
Личности редактиране
- Родени
- майстор Миленко Велев – възрожденски архитект и строител
- Димитър Ангелов (1904 – 1977) – български писател
- Генерал-майор Димитър Кирилов Велинов (Чотката) (1922 – 1994)
- Павел Сираков – народен певец (1918 – 2007)
- полковник Иван Василев Миланов
- Румен Сираков – музикант (1941 – 2015)
- Анани Христов Златков (15 януари 1892 – 19 юли 1969)
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Иванов Й. N:83/2 с.616:Извори N:88 с. 120
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.