Блуждаещ пламък
„Блуждаещият пламък“[1][неблагонадежден източник], още „зловещо сияние“ (на латински ignis fatuus – „замаян пламък“, мн. ч. ignes fatui)[2] е израз, употребяван във фолклора за призрачна светлина, виждана от пътници през нощта, особено над мочурища или блата. Феноменът е известен в английската народна вяра, английския фолклор и голяма част от европейския фолклор под различни и се смята, че подвежда пътниците, като прилича на мигаща лампа или фенер. В литературата блуждаещият пламък метафорично се отнася до надежда или цел, която води човек, но е невъзможно да се достигне, или нещо, което човек намира за странно или зловещо.[3]
Обяснение редактиране
В съвременната наука е общоприето, че феноменът блуждаещ пламък се причинява от окисляването на фосфин (PH3), дифосфан (P2H4) и метан (CH4). Тези съединения, произведени от органично разлагане, могат да причинят фотонни емисии. Тъй като смесите от фосфин и дифосфан спонтанно се запалват при контакт с кислорода във въздуха, то са необходими само малки количества от него, за да запалят много по-разпространения метан, което създава ефимерни пожари.[4] Освен това фосфинът произвежда фосфорен пентаоксид като страничен продукт, който образува фосфорна киселина при контакт с водни пари, което може да обясни „вискозната влага“, понякога описвана като придружаваща блуждаещия пламък.
Феномена блуждаещ пламък може да възникне и от биолуминесценцията на различни обитаващи гората микроорганизми и насекоми. Зловещото сияние, излъчвано от някои гъбични видове, като Armillaria, по време на химични реакции при гниене, може да бъдат сбъркани с мистериозните светлини на „блуждаещ пламък“. Има много други биолуминесцентни организми, които могат да създадат илюзиите на приказни светлини, като например светулките. Светлината, отразяваща се от по-големите горски обитаващи същества, би могла да обясни феномена, който се движи и реагира на други светлини. Бялото оперение на горските сови може да отразява достатъчно светлина от луната, за да изглежда като кукумявка; следователно възможността светлините да се движат, да реагират на други светлини и т.н.[5]
Днес рядко се съобщава за наблюдения на блуждаещ пламък. Смята се, че е резултат от пресушаването и рекултивирането на блатистите земи през последните векове, които сега са превърнати в земеделски земи.[6]
Източници редактиране
- ↑ Употреба в българския език
- ↑ Phipson, T. L. (October 1868). "Belgravia". Vol. 6. London: Robson and Son. p. 392. Retrieved July 24, 2020. Cite magazine requires
|magazine=(help) - ↑ Will-o'-the-wisp // The American Heritage Dictionary of the English Language. Houghton Mifflin, 2007.
- ↑ Joris Roels & Willy Verstrae. Biological formation of volatile phosphorus compounds // Bioresource Technology 79 (3). 2001. DOI:10.1016/S0960-8524(01)00032-3. с. 243–250. Архивиран от оригинала на 2006-09-19.
- ↑ A Review of accounts of luminosity in Barn Owls Tyto alba.
- ↑ Zalasiewicz, Jan. The spirit of biodiversity // The Paleontology Newsletter (64). 2007. с. 20–26. Архивиран от оригинала на July 27, 2011.