Блягорница (или Благорница) е река в Южна България, област Сливен, община Твърдица, десен приток на Бяла река от басейна на Тунджа. Дължината ѝ е 25 km.

Блягорница
Блягорница близо до Шивачево
Блягорница близо до Шивачево
42.7478° с. ш. 25.9714° и. д.
42.6631° с. ш. 26.0911° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Сливен
Община Твърдица
Дължина25 km
Водосб. басейн130 km²
Начало
МястоЕлено-Твърдишка планина,
Стара планина
южно от връх Здравец
Координати42°44′52.08″ с. ш. 25°58′17.04″ и. д. / 42.7478° с. ш. 25.9714° и. д.
Надм. височина1300 m
Устие
Мястодесен приток на Бяла рекаТунджаМарицаБяло (Егейско море)
Координати42°39′47.16″ с. ш. 26°05′27.96″ и. д. / 42.6631° с. ш. 26.0911° и. д.
Надм. височина218 m

Река Блягорница извира на 1300 m н.в. в Елено-Твърдишка планина на Стара планина, южно от връх Здравец (1337 m). В планината тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица излиза от планината и навлиза в Твърдишкото поле, като тук долината ѝ е плитка, а от коритото ѝ вляво и вдясно се отделят десетки напоителни канали. В село Оризари завивава изток, минава южно от град Шивачево и се влива отдясно в Бяла река (от басейна на Тунджа) на 218 m н.в., на 2 km югоизточно от гара Чумерна на Подбалканската жп линия.

Площта на водосборния басейн на Блягорница възлиза на 130 km2, което представлява 35,14% от водосборния басейн на река Бяла река. Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Долапдере (най-голям приток)
  • ← Кривия дол
  • → Сапдере

Реката е с основно дъждовно подхранване с максимум от април до юни и минимум от юли до октомври.

По течението на реката в Община Твърдица е разположено само село Оризари.

В Твърдишкото поле водите на реката почти на 100% се използват за напояване и през горещите летни месеци в най-долното си течение почти пресъхва.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. а б -832283 // GEOnet Names Server. 11 юни 2018 г.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 52.