Богдан Овесянин

български поет, писател и революционер

Тодор Кръстев Натов с псевдоним Богдан Овесянин е български поет, писател и революционер.

Богдан Овесянин
Роден Тодор Кръстев Натов
11 октомври 1908 г.
Починал 11 октомври 1948 г. (40 г.)
Професия български писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1926 – 1948
Жанр стихове и детски приказки
Дебютни творби 1926 г. в сп. „Наковалня“

Повлиян от
  • Василка Сугарева

БиографияРедактиране

Роден е в семейството на гимназиалните учителите Ташена и Кръстьо Натови. Баща му умира рано и с 3-те осиротели деца се заема грижливата им, трудолюбива и с високи морални качества майка. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци. Израствайки в бедност той завършва прогимназия, където прави първите си литературни опити, а след това и в гимназията. От 1922 до 1927 година учи в педагогическите училища в Панагюрище, Казанлък и Самоков. [1]

Първите литературни опити прави като ученик в прогимназията, насърчаван от преподавателката му по литература Василка Сугарева. През 1921 г. заедно е още трима негови другари започват издаването на в. „Знание“. Той е написан на машина и разпространяван между учениците като в един от броевете, призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“. [2]

Ранни годиниРедактиране

Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на Христо Смирненски и Димитър Полянов. Първите си младежките стихове Богдан Овесянин печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“. Като ученик в гимназията публикува стихове в редактираното от Д. Полянов сп. „Наковалня“ през 1926 г. Записва се и в славянска филология в СУ, влиза в БОНСС, печата в „Студентска трибуна“ и др. За политическата си дейност е арестуван неведнъж и дори осъден на няколко години затвор. Сътрудничи на „РЛФ“, „Звезда“ и други. През 1933 година Богдан Овесянин завършва образованието си. [3]

Активен периодРедактиране

Като студент активно сътрудничи в печата под различни псевдоними: Федя Кръстев, Овесянко, Адажио Чубрак, Виктория Планинска, Елха Никитина. Впоследствие започва да подписва творбите си е името Богдан Овесянин. с който псевдоним остава в историята на българската литература. Сътрудничи на вестниците: „Литературен подем“, „Студентска трибуна“, „РАФ“, „Вестник за жената“, „Литературни новини“, „Литературен час“, „Жупел“, „Стожер“, „Нов живот“, „Гребец“, на списанията: „Народна просвета“, „Звезда", „Художествено творчество“, „Преглед“ както и на детски вестници и много списания като „Барабанче“, „Светулка“, „Детски свят“, „Славейче“ и други където са поместени много негови стихове и приказки. [4]

В началото на 1930 година Богдан Овесянин е приет в Комсомола, а в края на същата година го приемат и в БКП.

Работи като учител в основното училище на с. Бояна и кв. Тухларни фабрики, стажува през 1937 – 1938 г. в ІІІ мъжка гимназия в столицата, учител е в гимназиите в Разлог, Свиленград и Копривщица. През 1940 г. е приет за член на Дружеството па детските писатели а по време на Втората световна война е мобилизиран. През 1943 г. служи в Югославия, където едва спасява живота си, изтръгва се от пленения корпус там, минава пеш стотици километри и се връща в България. [5]

След 9 септември 1944Редактиране

 
Старата паметна плоча на Богдан Овесянин на фасадата на училище „Св. св. Кирил и Методий“, Стрелча, където е първи директор
 
Новопоставена паметна плоча до входа на училището
 
Училище „Св. св. Кирил и Методий“, Стрелча

В така наречения „Народно-освободителен период“ Богдан Овесянин е учител и директор на новосъздадената гимназия в село (сега град) Стрелча, Пазарджишко, където го канят за директор на новооткритата си гимназия и той се съгласява, докато продължава да твори. Последните 15 години от живота си посвещава на учителската професия, оставяйки трайни спомени като прекрасен човек и народен учител. Умира в село Стрелча на 11 октомври 1948 г.

Издадени книгиРедактиране

През своят кратък творчески път Богдан Овесянин е известен в интелектуалните среди като скромен и талантлив поет и писател, и автор на книгите: „Бойко козарчето“ (1939), „Весели месеци“ (1939), „Здравей“ (1939), „Снежна приказка“ (1940), „Премазано цвете. Разкази“ (1941), „Сърцето говори“ (1941), „Бунтовници в опасност“ (1942), „Дяволът се къпе“ (1943), „Един учител разказва. Лирични репортажи“ (1944), „Янка войвода“ (1944), „Избрани стихотворения“ (1954), „Пролетно пробуждане. Избрани стихотворения за деца и юноши“ (1956), „Стихотворения“ (1966) и други.

ПризнаниеРедактиране

През 2014 година е учредена националната литературна награда „Богдан Овесянин“. Наградата се връчва на всеки четири години и се присъжда на съвременни български поети, писатели, литературни критици или литературоведи „за цялостно творчество и постижения в българската литература, за изследвания върху творчеството на Богдан Овесянин и за популяризирането му“.[6]

Носителите на наградата са:

ЛитератураРедактиране

  • „Бойко козарчето“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Малка библиотека за деца и юноши“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн33434) 16 с. 18 см., 1939.Поема за деца
  • „Премазано цвете – Разкази“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Модерна домакиня“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн51548) 63 с. 18 см., 1941.Разкази
  • „Пролетно пробуждане“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Нар. култура“ 160 с. 1 л. портр. с ил. 25 см., 1956.Избрани стихотворения за деца и юноши
  • „Стихотворения“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Държавна печатница Тодор Димитров“ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (IV-19779) 244 с. портр. 16 см., 1969.Стихотворения
  • „Здравей“– от Богдан Овесянин. София, Редакция „Златна библиотека“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (Бн36077) 46 с. с цв. ил. 18 см., 1940.Стихове за деца
  • „Избрани произведения“ – от Богдан Овесянин. Пловдив, Редакция „Хр. Г. Данов“ Във фонда на СУ-УБ Централна библиотека (IIБн121851) 252 с. с портр. 20 см., 1989.Стихотворения и разкази
  • „Избрани стихотворения“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Народна култура“ Във фонда на Централна библиотека на БАН Old Catalog (II 8049) 126 с. 21 см. + портр., 1954.Избрани стихотворения
  • „Земята пее“ – от Богдан Овесянин. София, Редакция „Отечество“ Във фонда на Регионална библиотека – Благоевград КНИГИ (II//О-28) 191 с. с ил. 22 см., 1988.Стихотворения, разкази и приказки за деца

ИзточнициРедактиране

  1. Богдан Овесянин. // публикувано от literaturensviat.com, 26 май 2001, раздел: Архив. Посетен на 9 октомври 2016. (на български)
  2. Богдан Овесянин. // администратор. публикувано от lichnosti.pzhistory.info, , раздел: Писатели. Посетен на 9 октомври 2016. (на български)
  3. Община Стрелча обявява конкурс за Национална литературна награда „Богдан Овесянин“. // публикувано от pz-info.com, , раздел: Институции. Посетен на 9 октомври 2016. (на български)
  4. Първа национална литературна награда „Богдан Овесянин“. // Николай Иванов. публикувано от strelcha.bg, 6 октомври 2014, раздел: Новини. Посетен на 9 октомври 2016. (на български)
  5. 105 години от рождението на Богдан Овесянин. // „Чат-пат“. публикувано от chat-pat-literatura.blogspot.bg, 10 октомври 2013, раздел: Поезия. Посетен на 9 октомври 2016. (на български)
  6. а б Боян Ангелов е тазгодишният носител на наградата „Богдан Овесянин“, Мадлена Георгиева, PIA News, 19 ноември 2018