Богда́н Никола́евич Сташински е роден на 4 ноември 1931 година в село Борщовичи, Пустомитовски район на Лвовска област, СССР — агент на КГБ, осъществил убийствата на двама от лидерите на украинското националистическо движение - Лев Ребет през 1957 година и Степан Бандера през 1959 година. Инициатор на убийствата е първият секретар на ЦК на КПСС Алексей Кириченко.[1]

Роден е в семейство на украински националисти. От 1948 година започва да учи в Лвовския педагогически институт. Задържан от милицията за пътуване във влак без билет през 1950 година е бил завербован от органите на НКВД и от 1951 година взема участие в ликвидирането на украинското националистическо нелегално движение, като първото му дело е да предаде своята сестра и нейния мъж.

През 1952—1954 г. преминава интензивно обучение в Киев, изучавайки немски и полски и усвоява практическите основи на работата на НКВД (КГБ). След това като агент на КГБ работи в Полша и ГДР под името Йозеф Леман. Работи като диспечер в гаража, обслужващ съветското представителство в ГДР, преводач от полски в министерството на вътрешната и външна търговия. Под чуждо име и фамилия преминава лесно границата с тогавашната Федерална република Германия и през 1957 година убива Лев Ребет. След неуспешен опит да убие Степан Бандера, все пак през 1959 година той успява да извърши това. И в двата случая полицията на ФРГ не успява да установи, че става дума за убийство. За тези си действия получава съветски правителствени награди. Приблизително по същото време той се запознава с фризьорката Инге Пол, която става негова жена.

На 12 август 1961 година (в последния ден преди затварянето на границата между ГДР И ФРГ с Берлинската стена)[2], той и жена му Инга Пол бягат в Западен Берлин, където Сташински се предава на полицията и признава за извършените убийства. Съществува версия, че бягството им е предварително подготвено с помощта на американските разузнавателни служби. Осъден е от германски съд на 8 години лишаване от свобода.

След освобождаването му от затвора следите му се губят. Съществуват различни версии за по-нататъшната му съдба.[3] [4]

ИзточнициРедактиране