Богдан войвода (Копривщица)
Тази статия е за копривщенския Богдан войвода. За якорудеца вижте Богдан войвода (Якоруда).
Богдан войвода, роденият в Копривщица хайдутин се подвизава през първите десетилетия на XV век, когато хайдутството е носител на чертите на освободителните борби и когато все още е жив споменът за свободата. Споменът за тези години до нас носи и името на легендарния Богдан войвода. То е свързано със Средна гора и Тракия, а Богдан е вероятно един от по-първите хайдушки войводи, действали в тези години. Той се движи с дружината си из землището на Копривщица като закрилник на населението срещу турските и башибозушки разбойнически набези, а населението от Средногорието търси защита от него. На името му са наречени средногорските върхове Голям и Малък Богдан. Това име е живо и в средногорските песни и народни предания.[1]
| Богдан войвода | |
| Копривщенски войвода | |
| Роден |
между 1765 и 1770 г.
|
|---|---|
| Починал | 1809 г.
неизвестно |
Смята се че Богдан войвода е наследник на Радан войвода поради факта, че с най-голяма слава се ползва хайдушкото му сборище на Голям Богдан в Средна гора. Тези хайдушки места са наследствени и предавани от войвода на войвода. В селото Дерлии Богдан войвода е имал укриватели за него и дружината му.[1]
Войводата загива при едно сражение в неравен бой с кърджалиите.[1]
За Богдан войвода в Копривщица е пята от овчари и гъдулари песента, предадена на поколенията от баба Лула Пулекова:[2]
Имала майка, имала
Имала майка, имала
едного сина първенец,
първенец още векилин.
Майка сина си търсеше
на църква да си отидат,
днеска е празник големи,
днеска е Господ възкръснал.
От нигде се, синко, не виждаш,
не виждаш и не обаждаш.
Небо наземи паднало,
слънце се в брашно увило.
Търсила ден до пладнине,
слънце се малко отбули
и на майката продума:
Не плачи, майко, не търси.
Син ти до Бога се възкачи,
дар да му носи от него
от букова гора пъпчица,
от поточето плочица,
а от дренчето пръчица.
Ето и синът пристигна,
майка го бърже прегърна
и в челото целуна,
и с сълзи му продума:
Отсега, майко, нататък
името на Бога да носиш
и всяка година да ходиш
дан да му принасяш,
по цял свят да се прославиш.
И всеки да те обича,
като те види да тича.
Източници редактиране
- ↑ а б в Каблешкова, Р. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 11 – 12.
- ↑ Пулеков, Б.. Туристико-исторически водач за град Копривщица. Копривщица, Народно читалище „Х. Ненчо Палавеев“, 2011.