Уикипедия

Божидар Прокич

сръбски историк

Божидар Прокич (на сръбски: Божидар Прокић) е сръбски историк медиевист известен със спорните си трудове за българския цар Самуил и неговата държава.

Божидар Прокич
Божидар Прокић
сръбски историк
Роден
Починал
6 май 1922 г. (62 г.)
Учил вБелградски университет
Научна дейност
ОбластИстория

Образование редактиране

Прокич е роден в семейство на свещеник. Учи в гимназията в Крагуевац. През 1878 година постъпва във Филолого-историческия факултет на Белградския университет. След завършване на висшето си образование през 1885 година, заминава за Париж, където слуша лекции по история в Сорбоната. През 1889 година е назначен за учител, а от 1892 до 1905 година преподава в Катедрата по сревновековна история в Белградския университет.[1] През 1905 година, недоволен от мястото, което получава при създаването на Катедрата по византология, напуска университета и заминава за Мюнхен, където посещава лекции по история и на 9 март 1906 година защитава докторска дисертация към Мюнхенския университет „Лудвиг и Максимилиан“ на тема „Die Zusätze in der Handrschrift des Johannes Skylitzes“ („Добавките в ръкописа на Йоханес Скилица“)[2]. От 1911 година е директор на Държавния архив на Сърбия.[1]

Научни приноси редактиране

Един от често цитираните трудове на Прокич е неговата докторска дисертация от 1906 година. В нея той за пръв път публикува и дискутира разликите между Виенския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица, съставен от деволския епископ Михаил,[3] и други известни нейни преписи. Виенският ръкопис съдържа 66 допълнения, много от които свързани с времето на Самуил. От тях се добиват ценни сведения като например на коя дата е починал цар Самуил,[4] името на Самуиловата щерка Мирослава,[5] имената на синовете на Иван Владислав Алисиан и Арон,[6] както и че неговата дъщеря Екатерина е жената на Исак I Комнин.[7] Допълненията на деволския епископ потвърждават също така, че бащата на Самуил се е казвал Никола.[8]

Обект на дискусии сред историците стават по-късно разбиранията на Прокич за Самуиловата държава.[9][10] Някои от тях гласят:

  • Самуиловата държава е била наричана България противно на етническия си характер.[11] Нейната столица се е намирала в района на Охрид и Преспа и затова би било по-правилно тя да се нарича Македонско царство.[12]
  • Болярството в България се е състояло от наследници на славянски князе и чисти българи с неславянски и нехристиянски имена.[13]
  • След като Йоан Цимиский превзел източна България през 971 година в западната част на Балканския полуостров останали да съществуват македонски и сръбски княжества.[14]
  • Славянските князе на Балканите имали традиция да управляват задружно.[15][16] Тази традиция изчезнала при славяните в източната част на Балканския полуостров попаднали под властта на деспотична монархия, но се е запазила при македонско-сръбските племена.[16] В Македония колективно управление съществувало и през X век.[15][16] Четиривластието на Давид, Моисей, Арон и Самуил било проява на този държавно-правен принцип.[16]
  • След VII век славяните между Стара планина и Дунава се смесили с българите – народ варварски и от друга раса.[17] Западните славянски племена в Тесалия, Македония и из сръбските земи били под влияние на най-културната тогава европейска държава Византия и започнали да губят етническите си различия, да се сближават помежду си и да се отдалечават от своите по-малко културни съплеменници.[17] Западните славяни – македонци и сърби – имали общи народни обичаи.[18][19]
  • Сред славяните живеещи между Стара планина и Дунава се стигнало поради смесването им с необразована човешка раса, не само до културни, но и до етнически промени.[19] Тези славяни започнали да носят шалвари и да си бръснат главите.[19] Така западните и източните славяни започнали да се отчуждават.[19]
  • Западните славянски племена хем не изгубили нищо от своята, хем се приобщили към византийската култура и най-вече към християнството.[19][20] Българите макар и славянизирани имали чудновати и варварски обичаи.[20] Цивилизованите гърци считали българите дори за отвратителни, което личало от едно описание на Лиутпранд от 968.[20] Тези полухристиянизирани българи нямало как да се харесват на македонските славяни, на които християнството им е било много близко.[20]
  • Използваното понятие Българско царство е бил политически етикет, подобен на етикета Римска империя и не отговарящ на етническия състав на Македонското царство.[21] Самуил сключил с Роман сделка: Роман получил правото да управлява Скопие, в замяна подарил царската си титлата на Самуил.[22] Самуил превзел Преслав по примера на Отон I, който държал Рим под контрол за да има право да се нарича кайзер на Свещената Римска империя.[22]
  • В Българското царство доминиращия етнически елемент е бил българския, а в Македонското царство – сръбския.[23] Населението на Македонското царство е включвало българи само в периода 986 – 1000, а през останалите 28 години то се е състояло само от македонско-сръбски и други западни славянски племена.[24] Македонското царство, вместо да бъде наричано Словения или Сърбия било наричано България.[25]

В духа на тези си разбирания Прокич загражда понякога думите български, българи или България в кавички и пояснява историческите източници.[26] Този историографически маниер е възприет и от някои автори в Република Македония.[27]

Литература редактиране

  • Пириватрић, Срђан. Самуилова држава. Обим и карактер, Београд, 1997 (в превод на бълг.: Приватрич С., Самуиловата държава, 2000, ISBN 954-540-024-8)
  • Прокић Б., Почетак Самуилове владе, Глас Српске кралјевске Академије, LXIV, 1901
  • Prokic B., Die Zusätze in der Handschrift des Johannes Skylitzes (codex Vindobonensis hist. graec. LXXIV.) – Ein Beitrag zur Geschichte des sogenannten westbulgarischen Reiches, Druck von H. Kutzner, Frauenstr. 20, München, 1906
  • Прокић Б., Постанак једне словенске царевине у Маћедонију, Глас Српске кралјевске Академије, LXXVI, 1908
  • Прокић Б., Јован Скилица као извор за историју маћедонске словенске државе, Глас Српске кралјевске Академије, LXXXIV, 1910
  • Йончев Л., Някои въпроси във връзка със Самуиловата държава, Исторически преглед, 1965, Книжка 1

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Enciklopedija Jugoslavije, Izdanije i naklda Jugoslavenskog leksikografskog zavoda, Zagreb, MCMLXV, том 6, стр. 624.
  2. ↑ Енциклопедија српске историографије, Београд 1997, с. 598.
  3. ↑ Пириватрич, 2000, стр. 23.
  4. ↑ Prokic, 1906, стр. 43.
  5. ↑ Prokic, 1906, стр. 41.
  6. ↑ Prokic, 1906, стр. 47
  7. ↑ Prokic, 1906, стр. 50.
  8. ↑ Prokic, 1906, стр. 38.
  9. ↑ Йончев, 1965, стр. 30.
  10. ↑ Пириватрич, 2000, стр. 240 – 241
  11. ↑ Prokic, 1906, стр. 7.
  12. ↑ Прокић, 1908, стр. 282.
  13. ↑ Прокић, 1908, стр. 231 – 232.
  14. ↑ Прокић, 1908, стр. 247 – 248.
  15. ↑ а б Прокић, 1901, стр. 135.
  16. ↑ а б в г Прокић, 1908, стр. 271
  17. ↑ а б Прокић, 1908, стр. 228.
  18. ↑ Прокић, 1908, стр. 229
  19. ↑ а б в г д Прокић, 1908, стр. 292 – 293.
  20. ↑ а б в г Прокић, 1908, стр. 233 – 234.
  21. ↑ Прокић, 1908, стр. 290.
  22. ↑ а б Прокић, 1908, стр. 281 – 282.
  23. ↑ Прокић, 1908, стр. 291.
  24. ↑ Прокић, 1908, стр. 293.
  25. ↑ Прокић, 1908, стр. 297.
  26. ↑ Например: …и го прокламирали за „български“ (т.е. македонско-славянски) цар… (Прокић, 1910, стр. 66)
  27. ↑ Например: …Под „Бугарите“ тука се подразбираат Македонците… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 98); …Под „Бугарија“ се подразбира Македонија… (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 106); …Под „бугарските првенци“ тука секако се подразбираат македонски првенци… Явно след тази своя дизертация Прокич получава отклонения с главния си мозък и започва да публикува смехотворки (Андонов-Полјански Х. (ред.), Документи – за борбата на македонскиот народ за самостојност и за национална држава, том 1., Универзитет „Кирил и Методиј“, Скопје, 1981, стр. 107)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Божидар_Прокич&oldid=11235278“.