Божирад Татарчев

български лекар, революционер и общественик
(пренасочване от Божидар Татарчев)

Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон[1], общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Божирад Татарчев
български лекар, революционер и общественик

Роден
Починал

Образование Хумболтов университет на Берлин
Семейство
Баща Андрей Татарчев
Божирад Татарчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.

С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина.[2] Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.

През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.[3] Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитет[4]. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.

Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[5]

На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференцияМемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.[8] Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.[9]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.[10]

През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.[11] При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.

Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.[12] Почива на 26 октомври 1940 година в София[13].

БележкиРедактиране

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319 – 321.
  4. Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 118-119
  6. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918 – 1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  7. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 83. Посетен на 24 август 2015.
  8. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.
  9. Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.
  10. Баждаров, Георги. Моите спомени. София, 1929. Посетен на 9 януари 2016.
  11. Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294 – 295.
  12. Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 322 – 324.
  13. Македонска енциклопедия, МАНУ, Скопие, 2009 г., стр.1469