Божирад Татарчев

Божирад Татарчев
	Божирад Татарчев
български лекар
Роден	21 декември 1870 г. Ресен, Османска империя
Починал	26 октомври 1940 г. (69 г.) София, Царство България
Учил в	Хумболтов университет на Берлин
Награди	„Свети Александър“
Семейство
Баща	Андрей Татарчев
Други роднини	Христо Татарчев (братовчед); Михаил Татарчев (братовчед)
	Божирад Татарчев в Общомедия

Божирад Андреев Татарчев е български лекар, масон^[1], общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография редактиране

Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в Ресен, тогава в Османската империя, в семейството на Андрей Татарчев. Негови братовчеди са Христо и Михаил Татарчеви, също активни дейци на ВМОРО.

С братовчед си Христо Татарчев през 1882 г. заминава за Пловдив, където завършва известната местна българска гимназия. С помощта на Екзарх Йосиф двамата продължават обучението си в Цюрих, а по-късно и в Берлинския университет, където през 1892 година завършват медицина.^[2] Полагат държавни изпити в Цариград, които им дават право да практикуват лекарската професия в цялата Османска империя.

През 1892 – 1893 година Божирад Татарчев е екзархийски училищен лекар в Скопие. Заминава за Париж, където специализира гинекология и хирургия през 1893 – 1895 г. Продължава специализацията си в Лондон, където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.^[3] Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон Балкански комитет, близък до Върховния македоно-одрински комитет^[4]. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в Македония и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903 – 1904 година след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.

Установява се в София през 1905 г., след което подпомага американския журналист Артър Смит да влезе с чета в Македония. От 1905 до 1922 година работи като хирург в Александровската болница, а по време на Балканската и Първата световна война е военен лекар на фронта. За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.^[5] На Учредителния събор на македонските бежански братства, провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство^[6] и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации.^[7] Комитетът изпраща през февруари 1919 година до Парижката мирна конференция „Мемоар“, в който се иска присъединяване на Македония към България или, ако това е невъзможно – Самостоятелна Македония под покровителството на Великите сили.^[8] Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената ВМРО на Тодор Александров.^[9]

През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства заедно с д-р Иван Каранджулов, Никола Стоянов, Христо Станишев, Наум Томалевски, Никола Дишков, Петър Глушков, Яков Янков, Славейко Матов и Христо Попов.^[10]

Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.^[11] През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на Кралството на сърби, хървати и словенци. Установява се първоначално в Ресен, а после в Битоля, където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.^[12] При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.

Д-р Божирад Татарчев е принуден е да се завърне в България. Назначен е като окръжен лекар в Кюстендил, където се пенсионира.^[13] Почива на 26 октомври 1940 година в София^[14]^[15]. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[16]