Disambig.svg Тази статия е за планината в Драмско. За планината в Сярско, наричана Серски Боздаг, вижте Сминица.

Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (на гръцки: Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина.

Боздаг
Φαλακρό
Планината Боздаг от юг
Планината Боздаг от юг
Balkans 4087 cut dramsko.png
41.2939° с. ш. 24.0947° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
МестоположениеFlag of Greece.svg Гърция
Част отРодопи
Най-висок връхСвети Илия
Надм. височина2232 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg
Боздаг в Общомедия

ГеографияРедактиране

ПоложениеРедактиране

Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловини. В южното ѝ подножие лежи град Драма.

ГранициРедактиране

На запад чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Сминица (Меникио), на север е долината на река Места и областта Чеч, на югоизток чрез хребета Голомбар граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле.

ДяловеРедактиране

Масивът на Боздаг се състои от три дяла:

Най-северният, наричан още Свети Тодор, опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. В България е известен още като Бесленски рид. Най-висок връх Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.[1][2]

Средният дял, известен като Шилка планина (Щилка планина), е разположен между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Пневма (1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица.[1][2]

Според Петър Дървингов св Тодор планина заема пространството северно от Гюреджикския проход до десния бряг на Места при Петрелик, а Шилка планина е местно название на възвишенията ѝ между селата Волак и Зърнево.[3] В Гърция този дял е познат като Тартана или св. Пневма.[4]

Южният клон на Боздаг се нарича Дѐбелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг. Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.[1][3]

ВърховеРедактиране

 
Изглед от Боздаг.

Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 m. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (2176 m), Псевдодонти (2086 m), Карталка (2035 m), Тикълница (2020 m) и Момина могила (Корицомагула) (1996 m). Между Карталка и Свети Илия е Снежницата (Хионотрипа),[3] пропастна пещера с дълбочина 100 m, характерна с ледените си сталактити и сталагмити.

Геоложки строежРедактиране

Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит.[5]

Полезни изкопаемиРедактиране

Характерни за планината са мраморните кариери.

Климат и водиРедактиране

От Боздаг извира река Драматица (Ангитис).

ПочвиРедактиране

Скалите са покрити с глинеста почва.

Растителен и животински святРедактиране

Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове). Високите дялове на планината са включени в биологичната мрежа Натура 2000 под името „Върховете на планината Фалакро“.

В по-ниските части планината е обрасла с гори а в по-високите с трева. По северните склонове на планината пасат стада крави, овце, коне и мулета. Има пробити пътища до подножието на всеки връх.

ИсторияРедактиране

В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага.[6] В превод Боздаг от турски означава сива планина, а гръцкото име Фалакро орос – плешива планина.

ТуризъмРедактиране

Ски центърът Боздаг се намира на надморска височина 1702 метра и е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция.[7] До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма. От центъра до първенеца – Свети Илия – се стига за около час пеша без пътека или следвайки черен път.

Като туристическа атракция се предлага също така започващия от височина 1200 m на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Петруса.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf). // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894-1896. с. 328-329, 235, 238.
  2. а б Онлайн карта BgMountains.
  3. а б в Дървинговъ, Петър. Пиринъ и борбата в неговитѣ недра. // К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 12, 28-31.
  4. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
  5. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните ѝ планини). // Българска академия на науките, 1953. с. 15.
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
  7. Ски курорт Боздаг – Драма