Бойновци

село в община Габрово, обл. Габрово

Бòйновци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.

Бойновци
България
42.8552° с. ш. 25.2187° и. д.
Бойновци
Област Габрово
42.8552° с. ш. 25.2187° и. д.
Бойновци
Общи данни
Население19 души[1] (15 март 2024 г.)
Землище[2]
Надм. височина532 m
Пощ. код5307
Тел. код066
МПС кодЕВ
ЕКАТТЕ05219
Администрация
ДържаваБългария
ОбластГаброво
Община
   кмет
Габрово
Таня Христова
(ГЕРБ; 2011)

География

редактиране

Село Бойновци се намира на около 8,5 km запад-югозападно от центъра на областния град Габрово. Разположено е в югоизточната част на Черновръшкия рид, в долината и по долинните склонове на река Синкевица, вливаща се в Янтра като неин ляв приток в близост до центъра на Габрово. Надморската височина в центъра на селото при параклиса е около 530 m, в южния край нараства до около 570 – 580 m, а в най-югозападния – до около 640 – 650 m.

Общинският път до Бойновци е южно отклонение в село Трънито от третокласния републикански път III-4404, идващ от Габрово и на запад от Трънито през селата Дебел дял и Музга, достигащ до село Гъбене и връзка в него с третокласния републикански път III-4402.

Населението на село Бойновци, наброявало 132 души при преброяването към 1934 г. и намаляло до 22 към 1992 г., наброява към 2024 г. 19 души.

Основателят на селото Бейкьо дошъл от колибите Паничарка до бившото село Топлеш (днес под водите на язовир Смирненски). Бейкьо живял свободно и радостно, от никого непритесняван в скритите пазви на родния Балкан – сякъл гори, правил копаци и оглеждал овци и кози. Не плащал нито беглик (данък върху добитъка), ни юшур (десятък). Обаче един ден дошли изневиделица двама бегликчии на коне. Той отказал да плати беглика и ги извикал да дойдат следващата седмица, за да има време да продаде агнетата и яретата и да плати целия беглик. Съгласили се турците и отишли към другите колиби. По пътя ги подслушал дядо Шишо, как се заканвали на Бейкьо – не само беглика да му съберат, но и да го умъртвят и стадата му да откарат през Балкана. Разказал дядо Шишо на Бейкьо дочутото, а той му отвърнал: „Ще видим кой кого ще убие“. Нагласил един пън на одъра и го завил с чергата си. През деня пасял стадата, а вечерта се прибрал да спи на тавана. Дошли турците през нощта. Лавнали кучетата, но те ги убили. Влезли в кошарата и започнали да секат с ятаганите си по одъра. „Ох, олеле!“ – се чул жалък глас, а след него от тавана се пропукало шишането (стара пушка). Турците били убити и за да прикрие всичко, Бейкьо ги заровил, а той прехвърлил рътлината и тръгнал на север да търси ново поселище и спасение.

Така достигнал до три извора – нарекъл ги Синкьовците. Засели се при тях, като променил и името си от Бейкьо на Бойно, като казал: – „От днес няма вече Бейкьо, няма бельове, а има Бойно, който сам в бой се отърва от двамата турци и ги изпрати при Аллаха да му разправят как хитро ги преселил на онзи свят“. Беглецът Бойно, тук построил отново колиба в тихата скрита долина обрасла с вековни гори. Задомил се и челяд голяма завъдил.

легенда

Едни от синовете му Гено и Партена оснвали съседните села Геновци и Пъртевци. Около Бойно по-късно придошли и други преселници от полето подгонени от турския ятаган и така сложили здраво основите на новообразуваното селце, което кръстили на безстрашния първи негов, жител – Бойновци.

Селото през годините назад се гордее с Никола Войновски, военен ръководител на ботевата чета; с Цанко Дюстабанов, който като бил ранен от турците се укрил в Бойновци, където бил хранен и обгрижван две седмици; със Стефан Бойновски, който със своята гъдулка и песен прославил не само своето село в България, но и в Париж, Берлин, Прага, Виена, където му записвали народните песни на грамофонни плочи.

В турско време Бойновци e влизало в състава на нахия Чалъ (Трънето) и давало хора в управлението на общината като писари и кметове. Населението се занимавало с овощарство, скотовъдство, коларство, дърварство и други. То било будно, родолюбиво, ученолюбиво, високо патриотично и политически осъзнато. Най-голямата гордост е славният герой с национално значение Никола Дончев Войновски – военният инструктор и подвойвода в четата на Христо Ботев, загинал на 14 юни 1876 година. Когато постъпил във военното училище в Одеса, му поискали трите имена, смело и гордо в чест на родното си село той казал – Бойновски. Обаче по погрешка е записан като Войновски, с което име остава до края на живота си. Неговият баща е бил дюлгер на работа в Свищов, а след това извикан и станал писар в Габровския конак. Заподозрян в първото Габровоско възстание от 1862 година, избягва в Румъния и в Галац отваря кафене „Габровене“. То било истинско свърталище на хъшовете, което народният поет Иван Вазов посещавал и откъдето черпи сюжети и вдъхновение за своите „Хъшове“.

В 1917 – 1918 година през Първата световна война, бойновчани си построяват сами училище край един от красивите извори на р. Синкевица, в което се учат 30 деца. Учителите също са били жители на селото – последният известен учител е Иван Мянков. В 1920 жителите на Бойновци основават и народно читалище, на което дават името „Никола Войновски“. На 30 декември 1922 година се основава и овощарска кооперация „Плод“ по почина на известния овощар Минко Иванов. На международната изложба през 1936 година Варненската индустриална камара удостоява с грамота и сребърен медал овощаря Минко Иванов.

В първата половина на XX век селото е здрава крепост на БЗНС. Още в 1900 година Иван Пилев се явява като пръв съмишленик в Габровско на основоположниците на земеделското движение Янко Забунов, Йордан Пекарев и Цанко Бакалов, а в 1919 година се основава земеделската дружба с председател Христо Иванов.

Прочут майстор на воденици и бентове и други постройки е Гатю Колев, който строял не само сградите, но изработвал и цялата „машинария“ на водениците. Първи в Габровско той въвел и изработил подливните водни колела на долапкините воденици, включително и на прочутата „Рязкова“ воденица в Габрово, в миналото над „конашкия“ мост (Игото). Той ръководил работата за строителството на църквата в с. Трънето, докато Христо Иванчев се грижил за набавянето на пари и материали. След това се преселил в с. Уруците /Кърпачево/ Ловешко, където построил много воденици на р. Осъм.

От селцето са излезли много будни и ученолюбиви потомци, като фабриканти, строителни майстори, занаятчии, свещенници, учителя, инженери, адвокати, лекари, стопански ръководители и др. В гр. Габрово има повече от 50 семейства произлезли от селото и не по-малко в други градове на страната. Известни в Габрово са били старите занаятчии като Цветко Войновски, Стефан Бойновски, Христо Бойновски, Стефан Иванов и други участвували като основатели и съветници на Популярната банка.

Населението на селото е най-голямо през 1890 година, когато жителите му наброяват 243, през 1926 година – 132, 1946 год. – 100, през 1956 год. – 83 души, а през 2021 г. едва 12.  

Поради близостта си до Габрово в периода на индустралиазиция преди Втората световна война, много жители се местят в града и стават или предприемачи, основавайки свои собствени цехове, или започват работа в различни фабрики.

През 1995 г. дотогавашното населено място колиби Бойновци[3] придобива статута на село.[4][5]

Склоновете около селото, които днес са покрити с гори, са били пасбища и площи, засети със зеленчукови и овощни градини.

Население

редактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 15 100,00
Българи 15 100,00
Турци 0 0,00
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 0 0,00

Културни и природни забележителности

редактиране

Забележителности

На площада на село Бойновци има паметник на знаменосеца и военен командир на Ботевата чета Никола Войновски, който е родом от селото. Малко по-нагоре от площада е пътят на минаването на четата на Цанко Дюстабанов, който е посочен с табела.

На площада на селото се намира и параклисът „Света Неделя“, издигнат през 2000 г. със средства от Нели Мянкова, чиито баща е родом от селото. Архитектът на сградата, Димитър Хаджимаринов е от Пловдив.

В западния края на селото в близост до площада се намира стара воденица, която е разрушена. Малко над нея с намира и старото училище на селото, което днес е частен дом.

Природа

Горите и ливадите над селото предоставят множество възможности за излети и разходки. След училището павираният път приключва и се превръща в живописен каменист път, който води в посока разклона за х. Партизанска поляна (4 – 5 часа пеша) и на хотел Люляците (около 1 ч. пеша), както и към с. Врабците – около 30 – 40 мин. пеша. Южният склон над селото е граница и на природен парк „Българка“, от където се откриват гледки към върховете Мазалат, Ботев и Шипка и паметника на Бузлуджа.

Редовни събития

редактиране

В селото всяка година – първоначално на 7 юли, а впоследствие в съботата на седмицата, в която се пада 7 юли – се провежда курбан (събор), с който се отбелязва построяването на параклиса „Света Неделя“.[7]

Личности

редактиране
  • Никола Войновски – участник в националноосвободителното движение, военен ръководител на Ботевата чета

Източници и бележки

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Бойновци е разположено в землището на град Габрово
  3. Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 01.09.1987 г.
  4. Справка за с. Бойновци, общ. Габрово, обл. Габрово към 18.07.1995 г.; Събитие: промяна при ново АТУ (административно-териториално устройство)
  5. След влизането в сила през 1995 г. на Закона за административно-териториалното устройство на Република България, съгласно § 7, алинея 3 от неговите Преходни и Заключителни разпоредби, съществуващите при влизането му в сила населени места от вида на махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  7. Параклисът е частен и затова не фигурира в Национален регистър на храмовете в Република България