Боят при Кашина е сражение между чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, начело с Яне Сандански, срещу четата на Юрдан Стоянов от Върховния македоно-одрински комитет.

Бой при Кашина
Информация
Период7 април 1905 година
МястоКашина, Османска империя
РезултатОттегляне на четата на ВМОК
Страни в конфликта
ВМОРО ВМОК
Командири и лидери
Яне Сандански, Атанас Тешовалията, Таската Серски, Андон КьосетоЮрдан Стоянов
Сили
80 души56 души
Жертви и загуби
няма7 души убити, 6 ранени

На 7 април 1905 година Яне Сандански прави засада в местността Белишки андък на четата на Стоянов при село Кашина. Проточената колона от четници на ВМОК е хваната напълно неподготвена, обградена е от всички страни и в братоубийственото сражение загиват 7 души, включително войводата на ВМОК Давидко Милчев,[1] Димитър Кашиналията, Никола Великов от Герман, Маникат Янъков и Михаил Янакиев – Белювалията от Бельово,[2] Христо Иванов от Севлиево и Илия Николов от Просечен. Тежко ранени в сражението са Иван Господаров от Либяхово, Илия Йончев, Агапия Кръстев, Петър Ангелов и Асен Партениев.[3]

След сражението са заловени и осъдени на смърт Асен Партениев, Асен Семерджиев от Просечен, Христо Панайотов от Дупница, Александър Стефчов, а Георги Георгиев от София, Генко Драганов от Карлово и един неназован са освободени.[4]

Христо Силянов дава следната оценка на сражението:

Въ действителность къшинското събитие бѣ само единъ инцидентъ въ отдавнашната борба между дветѣ течения, на която населението вѫтре всѣкидневно плаща кървавъ данъкъ. Новото се състоеше въ това, че тоя пѫть се дадоха повече жертви и че между пострадалитѣ попаднаха и българи съ познати имена. Следъ Къшина борбата не само че не спрѣ, но продължи съ още по-голѣмо ожесточение. Следъ като мълча близо два месеца, Организацията излѣзе предъ българското общество съ обстойни обяснения не за да се оправдава предъ него, а за да му каже право въ очитѣ, защо тя се бори противъ върховиститѣ и какво я заставя да продължи до край борбата — да изясни въобще своето принципно становище.[5]

През целият месец май и началото на юни се стига до нови сражения във вътрешността на Македония, главно между четите на Христо Чернопеев и Никола Лефтеров.[6]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 104.
  2. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383.
  3. Кременлиев, Атанас. Сражението край с. Кашина, Мелнишко (1905 г.) // Македонски преглед (2). София, МНИ, 2002. с. 154 – 155.
  4. Кременлиев, Атанас. Сражението край с. Кашина, Мелнишко (1905 г.) // Македонски преглед (2). София, МНИ, 2002. с. 156.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 383 - 384.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 388 - 389.