Боксерско въстание

Боксерското въстание, известно още и като Ихетуа́нско въста́ние, е ксенофобско, антиколониалистическо и антихристиянско въстание в Китай в периода 2 ноември 1899 – 7 септември 1901 година, в последните години на империята Цин.[1] То е започнато от движението „Съюз на правдата и мира“ (Ихътуан), наричано „боксерско“, тъй като много от членовете му практикуват бойни изкуства, което е мотивирано от националистически чувства и враждебност към чуждестранния колониализъм, свързван и с дейността на християнските мисионери.

Боксерско въстание
Участници във въстанието
Участници във въстанието
Информация
Период1899 – 1901 г.
МястоСеверен Китай
РезултатСъюзническа победа
Боксерски протокол
Страни в конфликта
Yihetuan flag.png Боксери
Flag of China (1889–1912).svg Цин
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Flag of Russia.svg Русия
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Flag of Japan.svg Япония
Flag of Germany.svg Германия
Flag of the United States.svg САЩ
Flag of Italy.svg Италия
Ensign of Austro-Hungarian civil fleet (1869-1918).svg Австро-Унгария
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Flag of China (1889–1912).svg Цински военачалници
Командири и лидери
Yihetuan flag.png Цао Футиен
Flag of China (1889–1912).svg Жунлу
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Едуард Сеймур
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Алфред Гейзлий
Flag of Germany.svg Алфред фон Валдерзе
Flag of Russia.svg Алексей Куропаткин
Сили
Yihetuan flag.png 100 – 300 хиляди
Flag of China (1889–1912).svg 100 хиляди
В Пекин: 50 хиляди
В Манджурия: Flag of Russia.svg100 – 200 хиляди
Жертви и загуби
Yihetuan flag.png неизвестен брой
Flag of China (1889–1912).svg 2000
Неизвестен брой цивилни
2500 войници
32 хиляди християни и неизвестен брой други цивилни
Боксерско въстание в Общомедия

Въстанието избухва на фона на тежка суша и безредици, предизвикани от нарастващите сфери на влияние на чужди Велики сили. След няколко месеца на нарастващо насилие срещу чужденци и християни в Шандун и Севернокитайската равнина, през юни 1900 г. боксерите, убедени, че са неуязвими за чуждестранните оръжия, се събират в столицата Пекин по лозунга „Подкрепи управлението на Цин и избивай чужденците“. Чужденци и китайци християни търсят убежище в Квартала на посолствата. В отговор на очакваната чужда военна интервенция, която да вдигне обсадата на Квартала на посолствата, първоначално колебливата императрица Цъси застава на страната на боксерите и на 21 юни обявява война на чуждите сили. Дипломати, цивилни и военни чужденци и китайци християни са обсадени в Квартала на посолствата от императорската армия и боксерите в продължение на 55 дни.

Китайските официални власти са разделени между поддръжници на боксерите и подкрепящи помирението, начело с принц Икуан. Цинският главнокомандващ Жунлу по-късно твърди, че е действал в защита на чужденците. Сформираният от чуждестранните сили Алианс на осемте държави изпраща 20-хиляден контингент, разгромява императорската армия и на 14 август влиза в Пекин, вдигайки обсадата, след което градът и околностите му са подложени на безконтролно разграбване и масово избиване на заподозрени в участие във въстанието.

Боксерският протокол от 7 септември 1901 година предвижда смъртно наказание за държавни служители, подкрепяли боксерите, установяване на чуждестранни войски в Пекин и изплащането на огромни репарации в сребро (около 10 милиарда долара по цени от 2017 година). Разгромът на въстанието подтиква императрицата да инициира институционални и фискални реформи в опит да укрепи династията.

БележкиРедактиране