Болшевизъм
Болшеви́к е член на ляво революционно, а според много автори – ляво-екстремистко[1][2][3][4][5][6] крило на РСДРП след разцепването на партията на болшевики и меншевики. През пролетта на 1917 те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максималната програма“ (отстояваща пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка (большой, рус.-голям); и другата – от привърженици на „минималната програма“ на партията (отстояваща правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“(меньший, рус.-малък). Образуването на двете фракции е през 1903 г. на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата Дума. Фактическото разцепление става много по-късно.
Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на германската социалдемократическа партия. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.
Анархистите и анархо-комунистите смятат че след Октомври 1917 г. болшевиките категорично поемат ролята на антикомунистически и контрареволюционен фактор. По тази причина партията в СССР и сателитните партии и движения в други страни не са смятани от тях за комунистически.[7]
Източници
редактиране- ↑ ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917 – 1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13
- ↑ ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.
- ↑ ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995
- ↑ ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3 Архив на оригинала от 2012-01-17 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России, 1894 – 1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997 – 448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,
- ↑ Anarchy.bg. Революция по стар стил. Посетен на 20 януари 2022
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большевик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |