Отваря главното меню

Болшевизъм

(пренасочване от Болшевики)
Б. М. Кустодиев Болшевик. 1920. Третяковска галерия

Болшеви́к е член на ляво революционно, а според много автори – ляво-екстремистко[1][2][3][4][5][6] крило на РСДРП след разцепването на партията на болшевики и меншевики. През пролетта на 1917 те се отделят в Руска социалдемократическа работническа партия (болшевики). Думата „болшевик“ първоначално отразява гласуване по време на конгрес на партията през 1903 г., но впоследствие отразява две фракции на РСДРП: едната е от привърженици на „максималната програма“ (отстояваща пълното унищожение на буржоазната класа и създаване на работническо движение), след 1912 г. тя получава името болшевишка; и другата – от привърженици на „минималната програма“ на партията (отстояваща правата на дребната буржоазия и селяните), наричани след това „меншевики“. Образуването на двете фракции е през 1903 г. на втория конгрес на партията и те са все още заедно през 1910 г., когато представители на РСДРП влизат в третата Дума. Фактическото разцепление става много по-късно.

Политическата борба между болшевиките и меншевиките бележи относително късен стадий в развитието на социалдемократическото движение в Русия. Докато болшевиките прокламират за масово революционно движение, меншевиките настояват за широка работническа класа, по модел на германската социалдемократическа партия. Меншевиките отстояват идеята, че масова социалистическа революция в Русия би била възможна само в едно по напреднало капиталистическо общество, следвайки Марксистката теория. Те твърдят, че малобройното, изостанало работническо руско общество не може да изнесе подобна революция. Дори и голяма част от болшевиките да споделят виждането за неправилното време за такава революция, те бързо променят позицията си след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Меншевиките твърдо вярват в описаните от Маркс стадии за икономическо развитие. След избухването на революцията през 1917 г. те се придържат към Марксистките си убеждения.

ИзточнициРедактиране

  1. ((ru)) Кенез Питер Красная атака, белое сопротивление. 1917—1918/Пер. с англ. К. А. Никифорова. – М.: ЗАО Центрполиграф, 2007. – 287 с – (Россия в переломный момент истории). ISBN 978-5-9524-2748-8, стр. 13
  2. ((ru)) Г. К. Ашин. Формы рекрутирования политических элит
  3. ((ru)) Александр Ципко, политолог, „Российская газета“ – Федеральный выпуск № 4103 от 28 июня 2006 г.
  4. ((ru)) доц. Рыбаков С. В. Вторая половина XIX—XX вв. Курс лекций. Ч. I1. Под ред. академика Личмана Б. В. Уральский гос. тех. ун – т, Екатеринбург, 1995
  5. ((ru)) Р. Г. Ланда. Политический ислам: предварительные итоги (М., 2005). Гл. II. § 3
  6. ((ru)) Гейфман А. Революционный террор в России,1894-1917/ Пер. с англ. Е. Дорман. – М.:КРОН-ПРЕСС, 1997—448 с.-(Серия „Экспресс“) ISBN 5-232-00608-8, глава 3 „Социал-демократы и террор“,
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Большевик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.