Болшевики (пиеса)

„Болшевики“ е спектакъл в две части от 1980 година на Телевизионния театър на Българската телевизия. Режисьор е Иля Велчев. Той е и автор на телевизионната адаптация по едноименната пиеса на Михаил Шатров, базирана на исторически събития. Оператор е Аспарух Язаджиев. Художник е Любомир Йорданов. Музиката е написана от Атанас Косев.

Болшевики
Режисьори Иля Велчев
Продуценти Българска телевизия
Сценаристи Иля Велчев
Базиран на „Болшевики“ от Михаил Шатров
В ролите

Илия Раев
Мария Каварджикова
Любомир Кабакчиев
Виолета Бахчеванова
Юрий Ангелов
Петър Слабаков
Радко Дишлиев

Мариус Донкин
Музика Атанас Косев
Оператор Аспарух Язаджиев
Монтаж Донка Патърчанова
Сценография Любомир Йорданов
Филмово студио Българска телевизия
Премиера 21 и 22 април 1980 година
(Канал 1)
Времетраене 2 части
Страна България
Цветност Цветен

Премиерата на спектакъла е на 21 и 22 април 1980 година. След създаването си многократно е излъчван до 1989 година.

През 2013 година се установява, че записът е невъзвратимо повреден поради лошо съхранение в Златния фонд на Телевизията.

СюжетРедактиране

Действието се развива в рамките на едно денонощие – 30 август 1918 година. Петнадесетте членове на Совнаркома, тогавашното правителство на Русия, обсъждат в Кремъл убийството на комисаря Урицки в Петербург, как да се преодолее недостига на хляб, кризата с продоволствията. Политическите фигури на комисарите са представени като обикновени човеци, способни да грешат, да се шегуват, да се смеят, в разрез с общоприетите официални канони на онова време. Те очакват Ленин, но Ленин така и не идва. В това време над него се извършва покушение и той е ранен от есерката Фани Каплан при посещението му в заводите Михелсон. Раненият Ленин е донесен в Кремъл. От неговата стая излизат и влизат лекарите. Всеки път съобщават за крайно тежкото му състояние. Общата тревога се прекъсва от спомени за него. Сцените в които телеграфистката чете ленинските декрети съдържат дисидентски разобличения на историческите стереотипи. Възстановките на образа на Ленин изричащ съвременни послания звучат стряскащо документално.

Свердлов взима ситуацията в свои ръце на тази своеобразна „тайна вечеря“ и започва да разсъждава за съществуването на партията без Ленин. В сюжета на постановката се усеща критиката на култа към личността. Комисарите спорят и се карат – трябва ли да се въведе червен терор в отговор на белия терор, явява ли се терора допустимо средство в революционната борба, откривайки в този спор чертите на всеки индивидуален характер. Партийното заседание се превръща в лаборатория на политическите решения. Пред участниците в него е поставен избор – да последват примера на предшествениците-якобинци, чиито жестоки действия са довели до изтребление на политическите противници, или да намерят друг изход в борбата за власт. Идеите се сблъскват с реалността. Историята поставя на изпитание трагичната вяра на комисарите.

На финала, обикновения караулчик чете телеграми от страната, Совнаркома е информиран за желанието на много хора да се отмъсти за Ленин. Трябва да реши: да отговори с масов терор или не. Адекватен ли е масовия терор? Заменяем ли е вожда? Решават фундаментален исторически въпрос от историята на Русия през 20 век. Совнаркома гласува единодушно. Свердлов обявява гласуването. Настъпва историята на масовия терор.

Актьорски съставРедактиране

В ролите на комисари:

ИзточнициРедактиране

  • Иля Велчев. „Биографични снимки – документален роман“ Издателство ТРУД 2018 година. ISBN 978-954-398-558-6
  • Шатров, Михаил. „Болшевики“ и други пиеси. Лондон, Хърн, 1990. ISBN 1854590367. (на английски)

Външни препраткиРедактиране