Бонапарт (на френски: Bonaparte) е корсиканска аристократична фамилия, потомци на флорантинския граф Вилхелм. Фамилията е клон на лонгобардското семейство на Кадолингите от 11 век, които излъчват редица участници в кръстоносните походи. [1]

Фамилен герб на Бонапарт.

Етимология и история редактиране

Етимологията на фамилията идва от „byona parte“, което ще рече на български „добри дела“. През 13 век фамилията се установява в Сардзана. [2]

Бонапартите служат на република Генуа и някои техни потомци се заселват в Аячо. Повечето членове на фамилията се сдобиват през 17 век с благороднически титли и са ангажирани в магистратурата или упражняват юридически професии.

След като Корсика става владение на кралство Франция през 1768 г. повечето Бонапарти вземат участие във въоръжената съпротива срещу французите, водена от Паскал Паоли. През 70-те години на 18 век са интегрирани във френската администрация и бюрокрация на острова.

Най-известният представител на фамилията води така наречените Наполеонови войни, завършили катастрофално за Френската империя в сблъсъка ѝ с различни антифренски коалиции.

Императори редактиране

Трима представители на фамилията управляват Франция като императори:

  • Наполеон I (1769 – 1821), император на Франция
  • Наполеон II (1811 – 1832), херцог на Райхщат, син на Наполеон I (управлява Франция от 22 юни до 7 юли 1815)
  • Наполеон III (1808 – 1873), император на Франция, племенник на Наполеон I

Други редактиране

Сред свързаните с династията са:

Източници редактиране

Външни препратки редактиране