Бонифаций II Монфератски
Бонифаций II Монфератски (на италиански: Bonifacio II, „il Gigante“, „Гигантът“, * юли 1202, † 12 юни 1253 в Монкалво, Пиемонт) от род Алерамичи e маркграф от Монферат през 1225–1253 г. и титулярен крал на Солун през 1239–1253 г.
| Бонифаций II Монфератски | |
| маркграф от Монферат | |
| Управление | 1225–1253 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | 1202 г.
|
| Починал | |
| Други титли | титулярен крал на Солун |
| Семейство | |
| Династия | Алерамичи |
| Баща | Вилхелм VI |
| Майка | Берта ди Клавесана |
| Брак | Маргарета от Савоя |
| Потомци | Вилхелм VII, Алесина, Теодора, Николино |
| Герб |  |
Той е единствен син на маркграф Вилхелм VI и на Берта ди Клавесана (1180-1224), дъщеря на маркиз Бонифаций ди Клавесана, граф на Кортемиля. Заедно с баща си той участва през 1225 г. в неговия кръстоносен поход във Франкска Гърция. Баща му умира през септември същата или следващата година от епидемия и кръстоносният поход е прекратен. Бонифаций наследява Маркграфство Монферат.
Бонифаций сключва наследствен договор-завещание с братовчед си маркграф Манфред от Салуцо, според който при бездетие да се наследят. Монферат е с големи задължения към императора и Бонифаций се включва в Ломбардска лига против император Фридрих II. С помощта на папа Хонорий III те се разбират през 1226/1227 г.
През 1215 г. той води война с град Алесандрия, който с помощта на Милано и Верчели завладява Казале, една от столиците на Монферат, след четиримесечна обсада. На 5 септември 1231 г. Милано завладява и столицата Чивасо и след една година му я връщат.
През 1245 г. той отива в Торино и моли императора за прошка, за да може да поеме надзора над децата на умрелия му през 1244 г. братовчед Манфред III от Салуцо.
При Конрад IV град Казале отива отново към Монферат. Осем дена след получаването на Казале Бонифаций умира на 12 май 1253 г. в Монкалво.
Семейство и деца редактиране
Бонифаций II се жени за Маргарета от Савоя († 1254), дъщеря на граф Амадей IV от Савоя († 1253) и Анне от Бургундия († 1242), дъщеря на херцог Хуго III от Бургундия. Te имат три деца:
- Вилхелм VII († 1292), наследнк на Монферат
- Алесина (или Аделхайд) († 1285), омъжена I. за херцог Албрехт I от Брауншвайг (Велфи) и II. за граф Герхард I от Холщайн
- Теодора, омъжена за граф Герардо Делла Герардеска
Той има и един незаконен син Николино.
Източници редактиране
- Francesco Cognasso, Il Piemonte nell'età sveva (= Miscellanea di Storia Patria. Ser. 4, Vol. 10). Deputazione subalpina di storia patria, Turin 1968.
- Leopoldo Usseglio, I Marchesi di Monferrato in Italia ed in Oriente durante i secoli XII e XIII. Curata da Carlo Patrucco. Miglietta, Casale Monferrato u. a. 1926.