Бончо Боев
Бончо Ненков Боев е български финансист и икономист. Управител е на Българската народна банка през 1906–1908 г. Той е и една от ръководните фигури в „Гирдап“, първата частна банка в България, която фалира през 1925 г.
| Бончо Боев | |
| български финансист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 декември 1934 г.
|
| Учил в | Московски държавен университет Национална Априловска гимназия |
| Предприемаческа дейност | |
| Работил в | Софийски университет |
Биография редактиране
Роден е на 3 март 1859 г. в Котел. Учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово, в духовните академии в Одеса и Москва и завършва право в Московския университет. През 1884–1885 г. специализира държавни и стопански науки в Хале. От 1885 до 1893 г. е чиновник в Министерство на финансите, като достига до поста главен секретар.
От 1894 до 1906 г. Боев преподава финанси и статистика във Висшето училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, а от 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е един от основателите на Българското икономическо дружество, а през 1901–1906 г. е негов председател. От 23 февруари 1906 г. до 7 август 1908 г. е управител на Българска народна банка.
По-късно Боев участва в ръководството на банката „Гирдап“, като става един от нейните основни акционери. Близка до правителството по време на Първата световна война, „Гирдап“ активно се включва в масовото създаване на акционерни дружества през 1917–1918 г., много от които се оказват безперспективни. „Гирдап“ участва в предприятия като Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“, „Мини Курило“, „Модерен театър“, Българска македонска банка, в които значителни дялове има и самият Боев. Доклад на френските окупационни власти от 1918 година го определя като „човек от най-подозрителните от гледна точка на почтеността“.[1]
След войната кръгът около банка „Гирдап“ губи политическите си протекции и изпада в немилост. През 1919 г. Бончо Боев е интерниран в Берковица, а на следващата година е арестуван по обвинения в помагачество на Иван Ковачев, друг от основните акционери в „Гирдап“, обвиняем по Закона за съдене на виновниците за националните катастрофи, заради кредит, отпуснат на видния радославист Никола Алтимирски. След осем месеца в затвора Боев е оправдан.[2]
През този период банка „Гирдап“ изпада в тежки затруднения, поради нейното лошо управление в условията на тежък конфликт на интереси. Тя масово отпуска заеми на свързани с нея лица, като самият Боев дължи над 10 милиона лева или 7% от всички вземания на банката.[3] Още при първите затруднения на „Гирдап“ Боев се опитва да укрепи нейното положение, като заменя част от дълга си срещу своя дял от сградата на банката на улица „Славянска“ №5 в София, в която наемател е Министерството на финансите. Малко по-късно цялата сграда е национализирана, както и други имоти на Бончо Боев — Хотел „Империал“ (улица „Съборна“ №2) и къща на улица „Врабча“ №10.[4] През 1922 г. Българска народна банка (БНБ) протестира полици на Бончо Боев и налага ипотека върху негови недвижими имоти и разглежда възможността да ги разпродаде на публичен търг.[5] След многократни разсрочвания и отстъпки от страна на БНБ дългът е окончателно погасен след смъртта на Бончо Боев от неговия син Борис.[6]
Бончо Боев умира на 1 декември 1934 г. в София.
Бележки редактиране
- ↑ Аврамов 2007, с. 508.
- ↑ Аврамов 2007, с. 509.
- ↑ Аврамов 2007, с. 516 – 517.
- ↑ Аврамов 2007, с. 520.
- ↑ Аврамов 2007, с. 521.
- ↑ Аврамов 2007, с. 525.
Източници редактиране
- Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.II. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-8-5.