Борживой I (на чешки: Bořivoj I.) е първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на Пршемисловците. Източник на данни за ранните бохемски крале са Фулденските анали[1], Кристияновите легенди и Чешката хроника на Козма Пражки. Според легендите е син на чешкия княз Хостивит и с това потомък на митичните принцеса Либуше и Пшемисъл Орач.

Борживой I
княз на Бохемия
Josef Mathauser - Arcibiskup Metoděj křtí českého knížete Bořivoje a jeho manželku Ludmilu.jpg
Архиепископ Методий покръства Борживой и неговата съпруга Людмила
Управление 867 – 889 г.
Коронация 870 г.
Наследил Святополк Великоморавски
Наследник Спитигнев I
Лични данни
Роден
около 852 г.
Починал
около 889 г.
Кръщене 883 г. от Свети Методий
Семейство
Династия Основоположник на Пршемисловския дом
Баща Хостивит
Брак Света Людмила Чешка
Потомци Спитигнев I, Вратислав
Борживой I в Общомедия

ХронологияРедактиране

През втората половина на IX век родът на Борживой владее териториите на Средна Бохемия около днешния град Прага. За седалище им служи градището Леви Храдец, което е един от двата укрепени центъра в целите южна и северозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на Великоморавските князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.

  • 867 година – Начало на управлението на Борживой Пшемисъл. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на Святополк Великоморавски. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските Моймировичи, като може би е и израснал в техния двор.
  • 870 г. – Борживой се обявява за независим Княз (на чешки: kníže; на латински: dux; на английски: prince; на немски: herzog) на бохемците.
  • 872 г. – Титлата е призната от великоморавския княз Святополк, който обаче смята Борживой за свой васал. Според Фулденската летопис през май същата година няколко чешки князе - Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу саксонците и Източнофранкското кралство на Лудвиг Немски. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река Вълтава, и се връщат покрити със срам[2]. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
  • 875 г.- Борживой се жени за Людмила от рода Пшовани на племето лужицки сърби. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници Спитигнев и Вратислав.
  • 883 г. – Бунт на чехите срещу Великоморавия и кратко изгнание на Борживой в Бавария. Явно в акт на помирение Борживой и Людмила са покръстени от архиепископът на Моравия Методий, с което започва и християнизацията на Бохемия. Според легендата чешкият княз решава да се покръсти след аудиенция при княз Святополк, на която езичниците срамно седят на пода, докато християните седяха на столове[3]. Кръщението на Борживой в Моравската църква се счита за един от първите актове и усилия срещу експанзионистичните настроения на баварските монарси и епископи.

Борживой умира около 889 г. преди да навърши четиридесет и е наследен от сина си Спитигнев.

Източници и бележкиРедактиране

  1. Където е посочен като княз Goriwei
  2. LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152.
  3. Christianizace Slovanů
- Пршемисловски херцог на Бохемия (870 – 889) Спитигнев
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Bořivoj I.“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.