Борино
- Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.
Борино е село в Южна България. То е административен център на община Борино, област Смолян.
Борино | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 2328 души[1] (15 март 2024 г.) 31,2 души/km² |
Землище | 74,567 km² |
Надм. височина | 1146 m |
Пощ. код | 4824 |
Тел. код | 03042 |
МПС код | СМ |
ЕКАТТЕ | 05462 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Смолян |
Община – кмет | Борино Мустафа Караахмед (ДПС; 2015) |
Уебсайт | borino.org |
Борино в Общомедия |
География
редактиранеСело Борино се намира в планински район. До него се намират селата Чала, Гьоврен и градовете Доспат и Девин.
История
редактиранеСтарото име на селото е Карабулак. През 1872 година в селото има 100 къщи. През 1920 година в селото живеят 859 души, през 1946 – 1457 души, а през 1965 – 2685 души.[2]
Етнос и религии
редактиранеОсновната част от населението се състои от българи мохамедани и християни. Основната религия е ислям.
Културни и природни забележителности
редактиранеСело Борино е разположено в югозападните Родопи, в местност богата на природни забележителности. Някои от тях са дело на човешка ръка като Кемеров мост (Кемера), а други са природни феномени – Дяволският мост. Недалеч са Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Буйновското ждрело.
Редовни събития
редактиранеВсяка година през първата събота и неделя от месец август се организира футболно първенство, в което участват отбори от съседни общини. Присъстват специални гости от страната.
Личности
редактиране- Мустафа Сали Карадайъ – е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и негов председател в периода 2016 – 2023 г.
- Венцислав Димитров р.1954 г. – преподавател по физика[3]
- Цветка Димитрова Такова – авторка на първата книга за историята на село Борино. „Село Борино в миналото и настоящето на Родопите“, издателство „Демакс“ 2010 г. и второ издание – продължение, със същото заглавие, издателство „ВУСИ“, гр. Пловдив, 2019 г.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Венцислав Димитров, архив на оригинала от 5 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141205150159/http://www2.isikun.edu.tr/Akademik/PHYS/akademikkadro/vdimitrov/, посетен на 28 ноември 2014