Отваря главното меню

Борисав Станкович

(пренасочване от Борислав Станкович)

Бо̀рисав (Бора) Ста̀нкович (на сръбски: Борисав Станковић) е сръбски писател – реалист.

Борисав Станкович
Борисав Станковић
сръбски писател
Паметник на Борисав Станкович във Враня (изграден през 1954 г.)
Паметник на Борисав Станкович във Враня (изграден през 1954 г.)

Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Националност Флаг на Сърбия Сърбия
Образование Юридически факултет на Белградския университет
Литература
Период 1894 – 1921
Жанрове роман, разказ, пиеса
Направление Реализъм
Дебютни творби „Жеља“ и „Мајка на гробу свог јединца“ (1900)
Известни творби „Наш Божић“ (1900); „Коштана“ (1902);
„Нечиста крв“ (1910)
Семейство
Баща Стоян Станкович
Майка Васка Станкович
Съпруга Ангелина Милутинович
Деца Десанка (1903), Станка (1904), Ружица (1913)

Уебсайт www.borisavstankovic.rs
Борисав Станкович в Общомедия

Смятан за един от най-видните сръбски белетристи.[1]

Дошао је када воде се и горе буде, отишао кад „слунце почне да капнује“.[2]

БиографияРедактиране

Произход и образованиеРедактиране

Роден е на 31 март 1876 г. в град Враня, тогава все още в границите на Османската империя, в семейството на Васка и Стоян Станкович. Майка му е гъркиня по произход. След като на седемгодишна възраст остава кръгъл сирак, е отгледан от баба си Злата (с моминско име Йовчич), майка на баща му. В периода 1983 – 1896 г. получава начално и средно образование в родния си град и в град Ниш, където учи последната гимназиална година и държи матура.[3] През 1896 г. умира и баба Злата, за която Бора пише:

Дакле, умрла је! Дође и тај час... Она, она! Последња душа која постојаше за ме. Последњи кутак мога стана, последњи огранак моје родбине, баба моја, умрла је! Ни оца, ни мајке, ни брата, ни сестре, нигде никога. Сем ње. А она ме је од „мрву мрвку“ очувала. Ње нема више (На онај свет, 1896)[4]

Белградски периодРедактиране

Същата година се установява в Белград, където се записва да учи в Правния факултет (икономическата катедра) на Белградския университет. През 1897 г. работи като стажант в Държавната печатница. През 1900 г. е стажант в Министерство на просветата, като впоследствие се премества на работа в администрацията на Народния театър. На следващата година е уволнен от театъра и започва работа в Министерство на външните работи. На 27 януари 1902 г. се жени за белградчанката Ангелина Милутинивич. През 1903 г. му се ражда дъщеря – Десанка. Неин кръстник става Бранислав Нушич. Същата година Станкович постъпва на работа като инспектор в Министерство на финансите.[5]

Умира на 22 октомври 1927 г. в Белград.

ТворчествоРедактиране

Произведенията на Борисав Станкович се отличават с характерния за автора местен т.нар. торлашки говор, за който е бил многократно упрекван от сръбската критика. Въпреки това Станкович се налагала като един от най-забележимите сръбски писатели на 20 век и в международен план. Според Скерлич преди Станкович сръбската белетристика е била ограничена в западните и северни сръбски краища, като именно Бора (както е и по-популярен авторът в творческите среди) въвежда в сръбската, а и в световната литература, днешните краища на Източна Сърбия, по-известни като „Стара Сърбия“.

Бора е лиричен белетристичен певец на един живописен и екзотичен свят за сърбите от старото Княжество Сърбия. Той описва неподправено живота на своята родна Враня, „старите дни", патриархалните хора в нея с техния ограничен кръгозор, но със сърдечния си живот. В творчеството си е изваян импресионист.[6]

Най-известните му произведения са „Стари дани“, „Наш Божич“ и „Кощана“.

В памет на Бора Станкович ежегодно във Враня се провежда литературен фестивал с международно участие.

ИзточнициРедактиране

  1. „Nečista krv“ на Bora Stanković в Проjекат Растко (посетен на 17 май 2013 г.)
  2. Ђурић, З. Књижевна баштина Врања – Борисав Станковић – статия на сайта archive.is от 27 февруари 2011 г. (посетен на 6 март 2016 г.)
  3. Ђурић, З. Књижевна баштина Врања – Борисав Станковић – статия на сайта archive.is от 27 февруари 2011 г. (посетен на 6 март 2016 г.); Златановић, С. Књижевно дело Боре Станковића и Врање: идентитетске стратегије, дискурси и праксе, Београд, Етнографски институт САНУ. 2009, с.52 (посетен на 9 април 2016 г.); Биография на Бора Станкович на сайта www.borisavstankovic.rs (посетен на 9 април 2016 г.)
  4. Ђурић, З. Књижевна баштина Врања – Борисав Станковић – статия на сайта archive.is от 27 февруари 2011 г. (посетен на 9 април 2016 г.)
  5. Биография на Бора Станкович на сайта Borisavstankovic.rs (посетен на 9 април 2016 г.)
  6. Павлов, Тихомир. „Българите в Моравско и Тимошко. История, език, нрави, обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин“, Издание на Комитет на Западните покрайнини, София, 1931, стр. 151 – 158.

Външни препраткиРедактиране