Борис Ахтаров
Борис Тодоров Ахтаров е български ботаник систематик, геоботаник и билколечител, доктор на биологичните науки.[1]
Борис Ахтаров | |
български ботаник | |
Роден | Борис Тодоров Ахтаров
4 февруари 1885 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Научна дейност | |
Област | Биология |
Биография
редактиранеРоден е на 4 февруари 1885 г. в Трън. През 1908 г. завършва естествени науки в Софийския университет. От 1931 г. е асистент, от 1937 г. – уредник, а в периода 1947 – 1950 г. е главен уредник на Ботаническия отдел на Природонаучния музей в София. От 1950 г. е старши научен сътрудник и завеждащ секция по систематика на растенията в Ботаническия институт при Българска академия на науките. Умира на 10 януари 1959 г. в София.[1]
Автор е на множество научни публикации, сред най-известните му са монографиите върху българските карамфили, метличини, род Власатка, род Ливадина – „Флората на българското царство. Определител на родовете по Линея“ (1912), „Материали за Български ботаничен речник“ (1939, по материали събрани съвместно с Божидар Давидов и Анани Явашов).[1]
Източници
редактиране- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 140 – 141.