Борис Вулжев

Борис Георгиев Вулжев е български журналист и поет.

Борис Вулжев
български журналист и поет
Роден	19 април 1936 г. Павелско, Царство България
Починал	8 март 2016 г. София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, поет

Биография и творчество

Роден е на 19 април 1936 г. в село Павелско, Смолянски окръг. Завършва строителен техникум в Стара Загора и за известно време работи като технически ръководител на строителните обекти в Родопите после и в Родопския минен басейн. По-късно завършва журналистика в Софийския държавен университет.

Работи като журналист в Радио София, в литературните издания вестник „Пулс“ и списание „Дружба“. Макар сравнително рано да се разделя с родната планина, Павелско, Родопа и родопската песен навсякъде го съпровождат като спомен, протичат в сънищата му, възкръсват в образността на лириката му. Във всяка литературна компания той непресторено озонира атмосферата с родопските си песни. Член е на Съюза на българските писатели.

Издал е стихосбирки, проза както и текст на песните на Ангел Тодоров – Рамо до рамо – Мелодия на годината (1970), Христо Кидиков – Като рилските води (1976) и други. Превеждан е на няколко европейски и азиатски езика. Отделен том – „Шепа изплакана вечност“ (избрано) – излиза в Москва през 1989 г.

Произведения

• „Дом на криле“ (1964)
• „Поречие“ (1966)
• „Осъмвам върху детелина“ (1970)
• „Близост“ (1971)
• „Късни огньове“ (1973)
• „Горещи ридове“ (1976)
• „Поделени плодове“ (1977)
• „Паметта на реките“ (1979)
• „Солени корени“ (1980)
• „Чучури“ (1982)
• „Открехната виделина“ (1983)
• „Невидими небеса“ (1986)
• „Зеленият сън на дърветата“ (1986)
• „Живот без адрес“ (1987)
• „Шепа изплакана вечност“ (1989, Москва)
• „Отивай по-нататък“ (2002)