Отваря главното меню

Борис Вулжев е български поет.

Борис Вулжев
БОРИС ВУЛЖЕВ.jpg
Роден 19 април 1936 г.(1936-04-19)
Починал 8 март 2016 г. (на 79 г.)
Професия журналист, поет
Националност Флаг на България България

Биография и творчествоРедактиране

Борис Георгиев Вулжев е роден на 19 април 1936 г. в село Павелско, Смолянски окръг. Завършва строителен техникум в Стара Загора и за известно време работи като технически ръководител на строителните обекти в Родопите после и в Родопския минен басейн. По-късно завършва журналистика в Софийския университет „Св.Климент Охридски“.[1]

Работи като журналист в Радио София, в литературните издания вестник „Пулс“ и списание „Дружба“. Макар сравнително рано да се разделя с родната планина, Павелско, Родопа и родопската песен навсякъде го съпровождат като спомен, протичат в сънищата му, възкръсват в образността на лириката му. Във всяка литературна компания той непресторено озонира атмосферата с родопските си песни. Член е на Съюза на българските писатели.

Издал е стихосбирки, проза както и текст на песните на Ангел Тодоров – Рамо до рамо – Мелодия на годината (1970), Христо Кидиков – Като рилските води (1976) и други. Превеждан е на няколко европейски и азиатски езика. Отделен том- „Шепа изплакана вечност“(избрано) излиза в Москва през 1989 г.

ПроизведенияРедактиране

  • „Дом на криле“ (1964)
  • „Поречие“ (1966)
  • „Осъмвам върху детелина“ (1970)
  • „Близост“ (1971)
  • „Късни огньове“ (1973)
  • „Горещи ридове“ (1976)
  • „Поделени плодове“ (1977)
  • „Паметта на реките“ (1979)
  • “Солени корени (1980)
  • „Чучури“ (1982)
  • „Открехната виделина“ (1983)
  • „Невидими небеса“ (1986)
  • „Зеленият сън на дърветата“ (1986)
  • „Живот без адрес“ (1987)
  • „Шепа изплакана вечност“ (1989, Москва)
  • „Отивай по-нататък“ (2002)

ИзточнициРедактиране