Борис Гайгуров
Борис Стоянов (Икономов) Гайгуров е български учител и революционер, деец на Българското възраждане в Източна Македония.
| Борис Гайгуров | |
| български просветен деец и революционер | |
![Портрет от 1930-те[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Boris_Gaigurov_portrait.jpg) Портрет от 1930-те[1] | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1968 г.
|
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
Биография редактиране
Роден е в 1872 година в сярското градче Долна Джумая, тогава в Османската империя, днес Ираклия, Гърция. Син е на отец Стоян Гайгуров, който се заселва в Мелник. В 1900 година Борис Гайгуров завършва в 1900 година българското педагогическо училище в Сяр, след което учителства в Свети Врач (1902 - 1903), Неврокоп (1904 – 1905), Мелник (1905 – 1908), Влахи (1909 - 1910) и Петрич (1910 – 1911), където е сред основателите и ръководителите на учителското дружество.
Става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. През 1906 година е арестуван от властите в Мелник за открита в училището революционна литература и е осъден на 15 месеца затвор.[2]
След Балканската война е учител в Пирин, Храсна, Дебрене и Хърсово. От 1920 до 1924 е главен училищен инспектор, а от 1924 до 1932 учител в Свети Врач. Гайгуров е сред организаторите на околийския училищен съюз. Умира в 1968 година.[3]
Литература редактиране
- Гайгурова, Кр. Българско причастие, в: Отечество, 1979, № 21.
Бележки редактиране
- ↑ ДА – Благоевград, фонд 355К, опис 1, а.е. 13, л. 1
- ↑ Тасев, Христо. Учителитев Македания и ВМОРО. – В: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, София, 1994, стр.132.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 184.