Борис Гребеншчиков

руски поет и музикант

Борис Гребеншчиков (на руски: Бори́с Бори́сович Гребенщико́в) е руски музикант, композитор, певец, поет, писател и фотограф. Основател и вокалист на група „Аквариум“. Известен е под творческия си псевдоним БГ. Наричан е „бащата на руския рок[1] и „първата съветска международна рокзвезда“. Има десетки издадени албуми в състава на „Аквариум“ и над 10 самостоятелни албума. Освен това композира и филмова музика.[2]

Борис Гребеншчиков
Борис Гребенщиков
руски поет и музикант
Роден
Борис Борисович Гребенщиков
27 ноември 1953 г. (70 г.)
Националност СССР
 Русия
Работилпевец, музикант, композитор, поет, продуцент, писател, фотограф
Музикална кариера
ПсевдонимБГ
Стиларт рок, реге, фолк рок, прогресив рок, алтернативен рок, ню уейв, инди рок, уърлд мюзик, електроника
Инструментивокал, китара, хармоника, клавир, тамбура
Активност1972 -
ЛейбълАнТроп, Мелодия, CBS Records, CD Land, Союз Records, Мистерия звука
Участник вАквариум
Награди„Триумф“ (1997)
Царскоселска художествена награда (2002)
„Своя колея“ (2003)
Семейство
СъпругаНаталия Козловска
Людмила Шуригина
Ирина Титова
ДецаАлиса Гребеншчикова
Глеб Гребеншчиков
Подпис
Уебсайтbg-aquarium.com
Борис Гребеншчиков в Общомедия

Биография

редактиране

Роден е в Ленинград. Завършва приложна математика в Ленинградския университет и става научен сътрудник по социология. През лятото на 1972 г. се запознава с поета и барабанист Анатолий Гуницки и дватама основават група „Аквариум“. Формацията свири както класически рок, така и джаз, реге и фолк рок. През 70-те години „Аквариум“ е ъндърграунд група, като музикантите издават няколко свои албума, които остават слабопопулярни. През 1978 г. групата записва албума „Все братья – сестры“, вдъхновен от творчеството на Боб Дилън. В него като китарист участва бъдещият вокалист на група Зоопарк Майк Науменко.

През 1980 г. „Аквариум“ е забранена заради пропаганда на хомосексуализъм на рок фестивала в Тбилиси. Гребеншчиков е изключен от комсомола на КПСС и е уволнен от научноизследователския институт. През 1981 г. „Аквариум“ записва първия си „официален“ албум – „Синий альбом“ в студиото на Артемий Троицкий и Андрей Тропило. Групата натрува популярност с алтернативното си звучене през 80-те години на XX век и става част от Ленинградския рок клуб. Благодарение на Гребеншчиков свои албуми издават изпълнители като „Зоопарк“, „Кино“ и Александър Башлачов.

 
Гребеншчиков през 1987 г.

В края на 80-те музикантът издава първия си самостоятелен албум – „Radio Silence“, който попада в класацията Билборд 200.[3] В записите участва китаристът на Eurythmics Дейв Стюарт, който и продуцира албума. „Radio Silence“ е подкрепен с мащабно турне в САЩ. В периода 1990 – 1991 г. записва албума „Radio London“, който трябва да е втори англоезичен такъв, но звукозаписната компания CBS Records е закупена от Сони и музикантът разтрогва договора си и се завръща в СССР.

През март 1991 г. „Аквариум“ се разпада. Гребеншчиков основава нова група, наречена БГ Бенд. През 1992 г. формацията записва единствения си албум – „Русский альбом“ в стил неофолк и фолк рок. Албумът често е смятан за втори самостоятелен на Гребеншчиков.[4] През есента на 1992 г. Аквариум е възстановен в нов състав. Групата се завръща с компилацията „Библиотека Вавилона“ и албума „Любимые песни Рамзеса IV“. Паралелно Гребеншчиков продължава соловата си кариера. През 90-те години Борис участва в записите на два албума на „Наутилус Помпилиус“ – „Титаник на фонтанке“ и „Яблокитай“. През 1997 г. записва албума „Лилит“ с музикантите от The Band.

През 2002 г. издава първата си книга – „Съчинения в 2 тома: Песни и непесни“. През 2003 г. провежда голям концерт в Кремъл по повод 50-годишния си юбилей.[5] През 2004 г. открива първата си фотоизложба със снимки на дома на Набоков в Петербург.

В периода 2007 – 2008 г. Гребеншчиков стартира проекта си „Аквариум International“, в който групата свири с музиканти от цял свят.

През 2014 г. издава самостоятелния си албум „Соль“, който по мнението на мнозина е един от най-добрите на музиканта. През 2016 г. Борис издава десетия си солов албум – „Золотой букет“, а с Аквариум записва EP-то „Песни Нелюбимых“. Продължава изключителната си плодовитост, като освен албуми на Аквариум и самостоятелни записи, публикува в интернет поредицата „Подношение интересного времени“, в която пее само с акомпанимент на акустична китара.

През 2022 г. осъжда руското нападение над Украйна и емигрира в Лондон.[6]

През януари 2023 г. за първи път изнася концерт в София.[7]

Дискография

редактиране

Аквариум

редактиране
 
БГ в Казан, 2012 г.
 
Гребеншчиков в Ню Йорк, 2012 г.
  • Искушение Святого Аквариума – 1973
  • Менуэт земледельцу – 1973
  • Притчи графа Диффузора – 1975
  • С той стороны зеркального стекла – 1976
  • Все братья – сёстры – 1978
  • Синий альбом – 1981
  • Треугольник – 1981
  • Электричество. История Аквариума – Том 2 – 1981
  • Акустика. История Аквариума – Том 1 – 1982
  • Табу – 1982
  • Записки о флоре и фауне – 1982 (издаден през 2010)
  • Радио Африка – 1983
  • Сроки и цены – 1983 (издаден през 2012)
  • Ихтиология – 1984
  • День Серебра – 1984
  • Дети Декабря – 1985
  • Десять стрел – 1986
  • Равноденствие – 1987
  • Наша Жизнь с Точки Зрения Деревьев – 1987 (издаден през 2011)
  • Феодализм – 1989 (издаден през 2007)
  • Русский альбом – 1991
  • Любимые песни Рамзеса IV – 1993
  • Пески петербурга – 1994
  • Кострома mon amour – 1994
  • Навигатор – 1995
  • Снежный лев – 1996
  • Гиперборея – 1997
  • Ψ – 1999
  • Сестра Хаос – 2002
  • Песни рыбака – 2003
  • ZOOM ZOOM ZOOM – 2005
  • Беспечный русский бродяга – 2006
  • Лошадь белая – 2008
  • Пушкинская, 10 – 2009
  • Архангельск – 2011
  • Воздухоплавание в компании сфинксов – 2012
  • Аквариум + – 2013
  • Песни Нелюбимых (EP) – 2016
  • Двери Травы (EP) – 2017
  • Тор – 2020
  • Дом Всех Святых – 2022

Соло албуми

редактиране
  • Смирнов И. Прекрасный дилетант: Борис Гребенщиков в новейшей истории России. ЛЕАН, 1999, 398 с. ISBN 5-85929-040-3
  • Рыбин А. Три кита: БГ, Майк, Цой. СПб.: Амфора, 2013, 223 с. ISBN 978-5-367-02833-1
  • Гребенщикова Л. Х. Мой сын БГ. Амфора, 2008, 240 с. ISBN 978-5-367-00750-3
  • Ерёмин Е. М. Царская рыбалка, или Стратегия освоения библейского текста в рок-поэзии Б. Гребенщикова. Благовещенск: Издательствово БГПУ, 2011, 275 с. ISBN 978-5-8331-0222-0

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране