Борис Денев
Борис Денев Чоканов е български художник, предимно пейзажист, но и автор на портрети и фигурални композиции.
| Борис Денев | |
|---|---|
 български художник | |
| Роден | 7 февруари 1883 г.
|
| Починал | 31 декември 1969 г.
|
| Националност |  България |
| Учители | проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк |
| Направление | живопис |
| Борис Денев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е през 1883 г. в Търново. Учител в с. Иванча, Великотърновско (1902 – 1910). Изявява се като самоук художник през 1909 г. с първата си самостоятелна изложба. През 1909 – 1914 г. специализира живопис в Мюнхен при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк. Доброволец в Балканската война. Художник при Министерство на войната (1914 – 1929).[1]
През 1920-те години работи известно време в Италия.
Бил е учител в Първа мъжка гимназия в София, а от 1931 г. се отдава на свободна практика.[2]
Членува активно в дружеството „Родно изкуство“ и участва в организирането на няколко наши изложби в чужбина, включително в качеството на комисар на българския павилион на Венецианското биенале през 1942 г.[2]
След Деветосептемврийския преврат на 1 ноември Борис Денев е арестуван от новата власт и заявява:
| „ | Лежах в турски затвор, трябва ли да лежа и в български?[3] | “ |
След пет месеца в Софийския затвор и пет месеца в Дупнишкия лагер е освободен, без да бъде съден. Изключен е от СБХ. През 1956 г. Борис Денев е възстановен в СБХ, през 1967 г. е напълно реабилитиран и удостоен със званието „Заслужил художник“, но едва през 1980-те години СБХ организира негова изложба.[2]
Баща е на художничката Славка Денева (1929 – 1984). И двамата не се вписват в канона на социалистическия реализъм.
Деневи правят дарение – предоставят апартамента си на ул. „Шипка“ 18 за студенти на Академията, но волята им на дарители е погазена.
ТворчествоРедактиране
Илюстрира поемата „Чеда на Балкана“ от Кирил Христов и „История на музиката“ от Стоян Брашованов. Сътрудничи с публицистика и илюстрации на няколко вестника. Автор е на книги за практическата, свободната конструктивна и очната перспектива.
- „В турската махала“ 1908 г.
- „Френк Хисар“ 1911 г.
- „Търново – турската махала“ 1913 г.
- „Търново“ 1927 г.
- „Търново в здрач“ 1928 г.
- „Изглед от Търново с родната къща на художника“ 1929 г.
- „Търново от Царевец“ 1930 г.
- „Търново“ 1930 г.
- „Улица в Търново – Канджа махала“ 1933 г.
- „Търново зиме“ 1933 г.
- „Търново гледано от Арбанаси“ 1936 г.
- „Търново – улица Гурко“ 1937 г.
- „Търново над скалите“ 1937 г.
- „Търново“ 1938 г.
- „Дервишката чешма“ 1938 г.
- „Търново с река Янтра“ 1938 г.
- „Търново се прощава с патриарх Евтимий“ 1953 г.
- „Улица в Търново“ 1955 г.
Някои от картините на автора са изложени в Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново, друга част от тях в Националната художествена галерия в София.
През 1993 г. е създаден фонд „Поддържане на изкуството в България“, който реставрира над 300 творби и показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи на ул. „Шипка“ 18.
Посмъртно признаниеРедактиране
През 1999 г. се учредяват наградите „Борис Денев“ и „Славка Денева“, които се връчват на две години.
Регионалната художествена галерия във Велико Търново носи неговото име.[4]
БележкиРедактиране
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив. Част I, „Денев, Борис (Борис Денев Чоканов) (1883 – 1969), Ф. 1589 К, 1 опис, 18 а.е., 1907 – 1942“, София, 2012, стр. 248.
- ↑ а б в „130 години от рождението на художника Борис Денев“, vesti.bg, 7 юни 2013 г.
- ↑ Бръзицов, Христо. 3000 нощи в затвора, София, 1992, стр. 76.
- ↑ Регионална художествена галерия „Борис Денев“
Външни препраткиРедактиране
- Картини, Галерия „Виктория“
- Катя Митова-Ганева, „Войната в творчеството и живота на търновския хyдожник Борис Денев“, в. „Янтра Днес“, 20 ноември 2012
- Сайт на Регионална художествена галерия „Борис Денев“
- Борис Денев в artprice.bg