Борис Димитров
Борис Димитров Иванов е български офицер, генерал-майор.
| Борис Димитров | |
| български генерал | |
| Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
|---|---|
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 6 февруари 1896 г.
|
| Дата и място на смърт | |
Биография редактиране
Роден е на 6 февруари 1896 година в град София. Майка му и баща му са от велешкото село Папрадище. Завършва Трета мъжка гимназия в София. През 1916 година завършва Военното училище в София. Службата си започва в 6-и пехотен търновски полк. През 1928 г. отново е назначен на служба в 6-и пехотен търновски полк и по-късно същата година е на служба в 24-ти пограничен участък. През 1932 година е на служба в Двадесет и пети пехотен драгомански полк, а от следващата година е домакин на Военното училище.
Участва в дейността на македонската емиграция в България. Член е на Миячко-Велешко-Папрадищкото македонско братство.
От 1939 г. е на службжа в 15-и пехотен ломски полк, като по-късно същата година е назначен за интендант на 9-а пехотна плевенска дивизия. През 1941 година става началник на Военната академия. През 1942 година е назначен за комендант на гара София. От 1943 година е заместник-началник на първа дивизионна област. През 1944 година е назначен за командир на държавната жандармерия.[1]
След Деветосептемврийския преврат е уволнен от служба и е подсъдим от Четвърти върховен състав на т. нар. Народен съд (1944 – 1945).[2] Разстрелян е на 15 март 1945 година.[1][3]
Семейство редактиране
Генерал-майор Борис Димитров е женен и има 3 деца.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (12 март 1916)
- Поручик (14 октомври 1917)
- Капитан (30 януари 1923)
- Майор (1933)
- Подполковник (6 май 1936)
- Полковник (6 май 1940)
- Генерал-майор (6 май 1944)
Бележки редактиране
- ↑ а б Кратка биография на сайта Бойна слава[неработеща препратка]
- ↑ VIII състав на Народния съд в София // narodensud.archives.bg.
- ↑ Писмено известие от Прокурорския надзор при Софийски областен съд до председателя на Четвърти състав на Народния съд в София за приведени в изпълнение смъртните присъди (ЦДА, ф. 1449, о. 1, а.е. 134, л. 130)
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 251.