Борис Райчев Каролев (понякога Райчов) е български офицер, санитарен генерал-майор.

Борис Каролев
Звание
Род войски
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
13 август 1941 г. (61 г.)
РодстваРайчо Каролев (баща)

БиографияРедактиране

Борис Каролев е роден на 6 април 1880 г. в Габрово в семейството на политика и бъдещ министър на народното просвещение Райчо Каролев. Завършва средно образование в родния си град. През 1902 г. завършва медицина в Москва. След като се завръща е назначен за лекар на Софийския военен арсенал. На 31 януари 1904 г. е произведен в чин подпоручик и от същата година е старши ординатор в Първа софийска дивизионна болница. На 20 февруари 1906 г. е произведен в чин поручик, а от 17 май 1909 г. е капитан. По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на полева болница. Между 1913 и 1915 г. е отново старши ординатор на Първа софийска дивизионна болница, като на 14 юли 1913 г. е произведен в чин майор.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Каролев е полкови лекар и старши полкови лекар на 41-ви пехотен полк, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин подполковник. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2-ри клас, без мечове[1], Народен орден „За военна заслуга“, IV степен, на военна лента[2][3] и Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове отгоре[4].

На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник и от същата година е началник на Военносанитарната част на българската армия. Остава на този пост до 1939 г. През 1924 г. се възстановяват закритите след войната военни болници в България. По негова инициатива е разработен и приет Закон за пострадалите от войните през 1925 г. По време на мандата му като началник на Военносанитарната част се разкриват две първостепенни дивизионни болници в Плевен и Шумен и пет второстепенни в Сливен, Русе, Враца, Дупница и Стара Загора. От 1937 г. е санитарен генерал-майор. Между 1935 и 1939 г. е член на Върховния медицински съвет и е част от ръководството на Българския червен кръст. Умира на 13 август 1941 г.[5].

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 81.