Борис Машалов
Борис Николов Машалов е български народен певец, известен изпълнител на песни от Северняшката фолклорна област.
| Борис Машалов | |
|---|---|
| български певец | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Музикална кариера | |
| Стил | народна музика |
| Глас | тенор |
| Активност | 1935 – 1962 |
| Лейбъл | Симонавия, Балкантон |
| Борис Машалов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
На дванадесет години Борис напуска родния си град Севлиево със семейството си и се преселват в София. Той и четиримата му братя се учат на бояджийски занаят.
При случайна среща с оперния певец Събчо Събев Машалов получава покана да учи оперно пеене. По-късно именно Събев го съветва да се занимава само с народно пеене. Талантът му на народен певец е забелязан от тогавашния директор на Радио София – Сирак Скитник.
От 1937 г. започва да пее по Радио София и едновременно упражнява занаята си.
През пролетта на 1944 г., Машалов в ресторант сред приятели прави мрачна прогноза бъдещето на Хитлер и изхода от войната за нацистка Германия. Някакъв келнер предава думите му на полицията. На следващият ден Борис Машалов е изпратен в наказателна рота, а после през май го прехвърлят в концентрационен военен лагер близо до Симитли.[1]
Появява се възможност за бягство и той я осъществява с няколко други лагерници. Така стигат с камион до София. Машалов се отбива вкъщи, за да види семейството си, но поради влошено здраве и за да се отърве от преследване постъпва за лечение в балнеосанаториума в Банкя.[1]
През годините Борис Машалов все повече се налага като ярък изпълнител на народната песен и получава покана от грамофонната фирма „Симонавия“. В „Симонавия“ той е подпомогнат от професионални педагози. През 1952 г. постъпва в ансамбъла на народната армия като солист. С ансамбъла посещава много страни – СССР, Китай, Унгария, Германия и други. След това сформира групата Наша песен и се отдава изцяло на народната музика. Изнася концерти из цялата страна и в чужбина до смъртта си.
Дейността на Машалов като изпълнител на народни песни е неделима от работата му на събирач. По време на пътуванията си, лични или служебни, той винаги търси народни песни, записва ги, полага старание веднага да ги заучи. В личния му архив има стотици писма с текстове на народни песни, изпратени от почитатели на любимия певец.
За изключителния му талант е награден със званието Майстор на естрадното изкуство, орден Кирил и Методий II степен, а посмъртно с орден Кирил и Методий I степен.
През 2014 г. по случай стогодишнината от рождението на Борис Машалов „Годишните фолклорни награди“ изработват плакет в негова чест.
Най-хубавите песни на Борис Машалов са включени в компактдиска на „Балкантон“ – „Заблеяло ми агънце“. За него има три документални филма – „Легендата Борис Машалов“ и „Пей ми песен“ – на БНТ и „Неповторимият Борис Машалов“ на телевизия СКАТ.
Борис Машалов умира на 16 юли 1962 г. на 48-годишна възраст от хронична бъбречна недостатъчност.
РепертоарРедактиране
Сред най-известните му песни са:
- Заблеяло ми агънце
- Атмаджа дума Страхилу
- Мика мама дума
- Мятало Ленче ябълка
- Провикнал си е Никола
- Мама Елка буди
- Нигде се боляст не чува, майно ле
- Недо ле, Недке хубава
- Радка платно тъче
- Засвирили са, Дойне, дор три гайди
- Кехая вика из село
- Зън, зън, Ганке ле
- Вино пият петдесет юнака
- Китка ти падна, Дено
- Дедо оре на могиле
- Денчо буля си думаше
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Epicenter.bg. Мирела Костадинова: Народният певец Борис Машалов чува „Заблеяло ми агънце“ от циганин мечкар. Посетен на 18 януари 2022