Отваря главното меню

Борис Минков e български писател и литературен критик.

Борис Минков
Роден 20 януари 1971 г. (1971-01-20) (48 г.)
Професия писател, преподавател
Националност Флаг на България България
Жанр новела, роман
Награди „Рашко Сугарев“ за разказ (1998)
Дъбът на Пенчо (2012)
„Български роман на годината“ (2014, номинация)

БиографияРедактиране

Борис Минков е роден в София на 20 януари 1971 г.[1] Завършва немска гимназия (тогава „Георги Кирков“) (1990) и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1995). Доктор по сравнително литературознание с тема на дисертацията върху новелата у Брох и Цвайг. Научен сътрудник в Института за литература на БАН (1998 – 2013). Доцент по западноевропейска литература в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (от 2013).[2]

Гост преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, АМТИИ Пловдив, Фридрих-Шилер-университет в Йена. Лектор по български език, литература и култура в Хумболтовия университет в Берлин (2009 – 2013).

Редактор в литературното списание „Страница“. Води литературно-критическа рубрика в същото списание от 1997 г.

Редактор на поредицата за дебютна проза „Гамбити“ на издателство „Жанет 45“.

БиблиографияРедактиране

БелетристикаРедактиране

  • Ловци на балади или Scherzo cantabile, разкази и приказки. Пловдив: Страница, 1999 ISBN 954-9824-04-7 [3] [4]
  • Животът в очакване на портокаловата топка, роман. София: Балкани, 2001 ISBN 954-8353-45-8 [5] [6] [7] [8]
  • Презапис или Другият куфар в Берлин, роман. Пловдив: Жанет-45, 2013 ISBN 9789544919184 [9]

КритикаРедактиране

  • И нова, и българска, Пловдив: Страница, 2003. ISBN 9549824268 [10]
  • Новелата между статута и статуса на сокола, Пловдив: Летера, 2005. ISBN 9545165782
  • Град – междинни полета, Пловдив: Жанет-45, 2011. ISBN 9789544916916 [11] [12]

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Борис Минков: Негативната енергия – обратно към България“, интервю на Георги Календеров, ide.li, 9 април 2002 г.
  2. „Презапис или Другият куфар в Берлин“ на Борис Минков“, kulturbench.com, 17 септември 2013 г.
  3. Борис Ангелов, „Премиерата като празник“, за премиерата на книгата на Борис Минков, сп. „Страница“, 2000, кн. 1.
  4. Емилиян Николов, „Ловци на балади или Scherzo cantabile“ на Борис Минков“, рец. в „Литературен клуб“, 12 декември 1999 г.
  5. Йордан Ефтимов, „Роман на пубертетските дискурси“, рец. в „Литературен вестник“, бр.28 от 18.07 – 24 юли 2001 г.
  6. Димитър Атанасов, „Портокаловата топка – път към себе си и другите“, рец. в електронно списание LiterNet, 29 октомври 2001, № 10 (23).
  7. Надя Тодорова, „Юлия Берберян стана героиня на роман“, отзив във в. „Стандарт“, 3 юни 2001 г.
  8. Оля Стоянова, „Портокаловият роман“, отзив във в. „Дневник“, 21 март 2002 г.
  9. Оля Стоянова, „Град за завръщане“, рец. в Портал за култура, изкуство и общество, 30 октомври 2013 г.
  10. Емилиян Николов, „И нова, и българска“, за премиерата на книгата на Борис Минков, „Литературен клуб“, 11 февруари 2004 г.
  11. Клео Протохристова и Ани Илков, „По стъпките на Града“ и „Комуникативният монструм“, рецензии във в. „Култура“, бр. 7 (2669), 24 февруари 2012.
  12. Яница Радева, „Да бъдеш фланьор, значи да намираш градове“, рец. в „Литературен вестник“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране