Отваря главното меню

Борис Георгиев (р. 1929)

български боксьор
(пренасочване от Борис Николов (1929))
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.

Борис Георгиев
български боксьор
Роден: 6 март 1929 г.
Базаргик, Румъния (днес Добрич, България)
Починал: 29 януари 2017 г. (87 г.)
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Хелзинки 1952 бокс до 75 kg

Борис Георгиев Николов (с прякор Моката) е български спортист – треньор и състезател по бокс, първи в историята медалист на страната ни от олимпиада[1][2].

Печели бронзов медал в категория до 75 kg в боксовия турнир на летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г.[2][3] Играе в 289 мача, 54 от тях международни[4]. Женен, с 2 деца[4].

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е в Добрич на 6 или 10 март 1929 г.[2][4] Баща му почива рано и майка му се грижи за него и четиримата му братя и сестра му[5]. Учи в ОУ „Христо Ботев“ и в Мъжката гимназия (ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“) в Добрич. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ с отличен успех[4].

Занимава се с бокс от 1945 г. В казармата тренира под ръководството на треньора на ЦСКА Константин Николов – Замората. В периода 1950 – 1957 г. е републикански шампион на България, става носител на купа „Странджа“ през 1955 г.

Участва в 3 европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г.

Участва в летните олимпийски игри в Хелзинки (1952) в категория до 75 kg, вместо в собствената си до 71 kg, тъй като Петър Станков не успява да се задържи в категорията си до 67 kg. и Николов му отстъпва мястото си. Николов печели последователно срещу Алфред Щюрмер, Терънс Гудинг и Дийтер Вемхьонер, като по този начин достига полуфиналите. Там губи от сребърния медалист Василе Тита. Носи знамето в церемонията на закриването на олимпийските игри. На олимпийските игри в Мелбърн (1956) участва в категория до 71 kg, където достига четвъртфинал срещу Збигнев Петжиковски[2][4].

Моката носи олимпийския огън по пътя му към Москва за игрите през 1980 г. и към Атина за игрите през 2004 г.[6]

Работи в армията 33 години и достига чин подполковник от ВВС. Отговаря за физическата подготовка и спорта в поделението в Доброславци, където е в продължение на 33 години[4]. В началото на 1990-те години е треньор в Добрич[4]. Почива в София на 29 януари 2017 г.[6]

ОрдениРедактиране

През 1987 г. е удостоен със сребърната огърлица на Международния олимпийски комитет[4]. Почетен гражданин на град Добрич от 1996 г.[1] Удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен от президента на Република България през 2010 г.[7]

ЦитатиРедактиране

В усърдните тренировки се коват победите.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране