Отваря главното меню

Проф. д-р Борис Димитров Парашкевов е български езиковед, професор по историческа граматика и история на немския език в СУ[1] и преводач на художествена, научна, научно-популярна и езотерична литература. Основател на катедрата по скандинавистика на СУ.

Борис Парашкевов
български езиковед

Роден
15 април 1938 г. (81 г.)

Националност българска
Научна дейност
Област немската граматика и лексикология, българска лексикология, словообразуване, етимология,
съпоставително езикознание, езикови контакти
Образование СУ,
Лайпцигски университет (докторска степен)
Работил в СУ, ПУ, Хелзинкски университет

Автор е на около 180 публикации (монографии, студии, статии, езикови бележки, рецензии) в България и чужбина по въпроси на немската и българската граматика, етимология, лексикология, словообразуване, съпоставително езикознание, езикова култура и езикови контакти, в частност заемки от немски и други езици в български. Член на Съюза на преводачите в България от 1975 и един от учередителите на Съюза на германистите в България [2], член на редакционния съвет на сп. „Балканско езикознание“, на редакционната колегия на сп. „Съпоставително езикознание“ и бивш член на редакционната колегия на Годишника на СУ-ФКНФ.

Съдържание

БиографияРедактиране

Борис Парашкевов е роден на 15 април 1938 в Русе.

Академична кариераРедактиране

През 1961 завършва специалността немска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1964-1967 е докторант в Лайпцигския университет, където защитава дисертация на тема Entwicklung der Adjektivadverbien im Ostmitteldeutschen vom Beginn der Überlieferung bis Luther и получава научна степен доктор по философия. От 1968 е асистент, от 1979 – доцент, а от 1989 – професор по история и историческа граматика на немския език в Катедрата по германистика към ФКНФ на СУ. Гост-професор в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1993-2003). Водил е курсове по увод в немската диалектология, историческа фонология и историческа лексикология на немския език и други дисциплини.

Съосновател и първи ръководител на Катедрата по скандинавистика (1991-1999). През 1974-1978 е лектор по български език в Хелзинкския университет, през 1981-1982 – стипендиант на Фондация „Александер фон Хумболт“ в Бон, през 1989 – гост-професор в Университета на щата Делауер. Участвал в международни научни събития в Германия, Австрия, Финландия, Полша, Румъния, Словения, Унгария.

БиблиографияРедактиране

ЕзикознаниеРедактиране

За българския език
  • Етимологични дублети в българския език. Народна просвета, София, 1987
  • Немски елементи в говора на банатските българи. Университетска библиотека № 452. София, 2007
  • Етимологични дублети в българския език. Енциклопедичен речник на думи и имена с единно лексикално първоначало. ИК ЕМАС, София, 2008
  • Отименна лексика в словника на българския език. Енциклопедичен речник на производни от собствени имена. Издателство „Изток-Запад”, София, 2011
  • М. Костова, Б. Парашкевов, М. Славова, Н. Георгиева, М. Димитрова. Корективен речник на чужди думи в българския език. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2012
  • Народни етимологии. Думи и имена с вторична семантична и морфологична мотивация. Издателство „Изток-Запад“, София, 2013
  • Малък речник на етимологични дублети в българския език. Издателство „Слово“, Велико Търново, 2014
  • Българска транскрипция на немски имена. Издателство „Изток-Запад”, София, 2015
  • От дума на дума... Занимателна лексикология. Издателство „Изток-Запад”, София, 2017
Немски език
  • Wörter und Namen gleicher Herkunft und Struktur. Lexikon etymologischer Dubletten im Deutschen. Walter de Gruyter, Berlin/New York, 2004

ПреводиРедактиране

От фински
  • Апели. Любимецът на града. Отечество, 1979
  • Лена Крун. В човешки дрехи. Повест за града. Отечество, София, 1981
  • Мика Валтари. Синухе Египтянина. Народна култура, София, 1986 (Преиздадена в Книжен тигър 1994 и Еднорог 2002)
От немски
  • Йохан Лудвиг Тик. Чудатости. В: Немски романтици. Народна култура, София, 1980, стр. 408-488
  • Йохан Волфганг фон Гьоте. Родства по избор. В: Избрани творби, т. 4, стр. 183-416, София, Народна култура, 1980 (Преиздадена като Сродства по избор. Хемус, 1999)
  • Мартин Лутер. За свободата на християнина, Послание за превода, Към християнските благородници от немско потекло относно изправлението на християнската общност. Томас Мюнцер, Проповед пред князете, Изрично опровержение на фалшивата вяра и др. Във: Велики оратори. Наука и изкуство, София, 1984
  • Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен. Приключенията на Симплицисимус. Народна култура, София, 1990 (Преработено и илюстровано издание в Изток-Запад, 2013)
  • Рудолф Щайнер. Философия на свободата. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора 1993
  • Рудолф Щайнер. Карма на неистината. Антропософско издателство „Димо Даскалов“, Стара Загора 1996
  • Песен за нибелунгите. ИК „ЕМАС”, София, 2005
  • Аугусте Лехнер. Нибелунгите – разцвет и заник на един могъщ народ. ИК „ЕМАС”, София, 2006
  • Аугусте Лехнер. Парцифал – в търсене на замъка на Свещения грал. ИК „ЕМАС”, София, 2007
  • Аугусте Лехнер. Крал Артур – историята за крал Артур, за неговия загадъчен съветник Мерлин и рицарите на Кръглата маса. ИК „ЕМАС”, София, 2008
  • Аугусте Лехнер. Илиада – гибелта на Троя. ИК „ЕМАС”, София, 2009
  • Аугусте Лехнер. Одисея – митичният сюжет в нов прочит за юноши. ИК „ЕМАС”, София, 2009
  • Готхолд Ефраим Лесинг. Ернст & Фалк. Масонски разговори. Издателство „Абагар”, Велико Търново, 2011
  • Д-р Барбара Хендел, Петер Ферейра. Водата и солта – първоизточник на живота. За оздравителните сили на природата. Издателство „Зенит”, София, 2013
  • Аугусте Лехнер. Песен за Роланд. ИК „ЕМАС”, София, 2013
  • Волфганг Амадеус Моцарт, Емануел Шиканедер. Вълшебната флейта. Либрето. Издателство „Културни перспективи“, София, 2014 (Същото е заложено в Приказка за вълшебната флейта. Адаптация Юлия Спиридонова, илюстрации Петко Гелев. Издателство „Ентусиаст“, София, 2013)
  • Аугусте Лехнер. Енеида – синът на богинята. ИК „ЕМАС”, София (2014)
  • Аугусте Лехнер. Ивейн – една история за рицаря Ивейн и кралицата Лаудина, за дамата Лунета и лъва. ИК „ЕМАС”, София, 2014 
  • Томас Майсен. История на Швейцария. Издателство „Рива”, 2014
  • Таня Кинкел. Алиенор – Аквитанската лъвица.  ИК „ЕМАС”, София, 2015
  • Ерик Валц. Марозия – Повелителката на папи. ИК „ЕМАС“, София, 2017
  • Роза Шмит. Моят мъж, пенсионерът. ИК „ЕМАС“, София, 2018
  • Валдтраут Левин. Доня Грасия Наси – Еврейката от Цариград. ИК „ЕМАС“, София, 2018
  • Е.Т.А. Хофман. Непознатото дете. Издателство „Ептусиаст“, София, 2019
От немски съвместно с Фросина Парашкевова
  • Ханс Бидерман, Речник на символите, Издателство „Рива”, 2003
  • Норберт Борман, Речник на бъдното, Издателство „Рива”, 2004
  • Ингрид Бон, Финландия – от наченките до наши дни, Издателство „Рива”, 2007
  • Карл Воцелка, История на Австрия – култура, общество, политика, Издателство „Рива”, 2008
  • Йоахим Хьослер, Словения – от наченките до наши дни, Издателство „Рива”, 2009
  • Ингрид Бон, Кратка история на Стокхолм, Издателство „Рива”, 2010
  • Михаел Гарлеф, Прибалтийските страни. Естония, Латвия, Литва. От Средновековието до наши дни, Издателство „Рива”, 2010

Награди и отличияРедактиране

  • Годишна награда на Съюза на преводачите в България за превода на „Синухе Египтянина“ (1987)
  • Отличителен знак „Калевала” на финландското министерство на културата за превода на романа „Синухе Египтянина” (1987)
  • Хумболтова награда за популяризиране на германистиката в Югоизточна Европа (1994)
  • Национална награда „Христо Г. Данов“ за превода на „Песен за нибелунгите“ (2006)[3]
  • Почетен знак на Софийския университет "Свети Климент Охридски" със синя лента (2013)

БележкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Николина Бурнева, Таня Рачева. За първи път на български език: „Песен за нибелунгите“. Проглас. Филологическо списание. ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. 1/2006
  • Василка Радева, Б. Парашкевов. Немски елементи в говора на банатските българи (рецензия), „Съпоставително езикознание“, 1/2008, стр. 209-212

Външни препраткиРедактиране