Борис Савов

български фотограф

Борис Савов Келпетков е български фотограф.[1]

Борис Савов
български фотограф
Портрет на Борис Савов от 1911 г. Автор на снимката е Крум Савов.
Портрет на Борис Савов от 1911 г. Автор на снимката е Крум Савов.

Роден
Борис Савов Келпетков
Починал

Националност българин
Братя/сестри Крум Савов

БиографияРедактиране

Роден е на 7 ноември 1886 г. в Устово, като трето дете в семейството на Сава (Щино) Келпетков Щинков и съпругата му Недялка Маркова Келешева, които имат още две по-големи деца Никола (1876 – 11 юли 1959) и Крум (22 октомври 1882 – 1949). Майка им Недялка (Деля) и майката на Стою Шишков са сестри. Дядо му Петко Колев (Кел Петко) е кираджия и се заселва в Устово с 10 катъра от с. Денизлер, Гюмюрджинско. Жени се за Мария – сестра на учителя Петко Гидиджийски, с която имат 12 живи от 18 родени деца. Първият им син е Никола, който построява Келевската къща в Устово и се самоубива през 1874 г., за да не попадне в ръцете на турците, като сподвижник на Васил Левски. Вторият брат е Сава; третият е Алекси; четвъртото дете е Добра; петото е Слава; шесто и седмо са Атанас и Тома (близнаци), Ана, Петко и т.н. Атанас Келпетков, който става свещеник в Устово, е известен и като касиер на капитан Петко войвода, след установяването на войводата в Родопите. Сава Келпетков е кръстен на Сава Стратев (Келеш Саващо), който е техен роднина. Другият им известен роднина е Константин Дъновски – бащата на Петър Дънов.[1]

През 1890 г., на 4-годишна възраст, остават без баща. Помощ му оказва неговият братовчед Стою Шишков. Заедно с брат си Крум построяват къща близнак в центъра на Асеновград. Там се е помещава фотоателието „Фотография Братя Крум и Борис Савови“. До Балканската война, освен при брат си в ателието, често пътува в посока Асеновградска околия и Пловдив да си търси прехраната. Установява се първо в с. Болярци, където имат роднини и започва работа като продавач в бакалницата. Не след дълго заминава в Пловдив и работи в хотел „Париж“ като домакин, поддръжка и сервитьор.[1]

От 1910 г. започва да живее при семейството на брат си Крум в Асеновград през зимата, а през лятото е в Чепеларе, където работи във фотоателието. Участва в трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Там е участник в бойни действия и като фотограф заснема армейски позиции на Преспанското езеро, позиция Томорос, награждаван е многократно. По време на Балканска война работи в с. Ресен, Битолско, където в училището си прави импровизирана фотолаборатория и обработва фотографски плаки. По време на Първата световна война прави много снимки на бойни сцени: артилерийски огън; на наше оръдие, улучено в цевта; на бой с осмокраките (чистене на въшки) и др.[1]

В периода 1918 – 1920 г. е пленник на французите след Първата световна война в Атина. След две години пленничество се завръща в Асеновград, където работят с брат си Крум заедно в ателието като „Братя Савови“.[1]

През 1922 г. се жени за Боряна Черпокова (2 август 1901 – 11 март 1990) – дъщеря на известния и уважаван учител Атанас Черпоков от с. Орехово и съпругата му Цвета. От брака им се раждат трима сина Сава (1924 – 1983) – зъболекар; Атанас (1927 – 1995) – лесовъд; Крум (1930 – 2018) – фотограф. Когато имало много работа в ателието, както в периода 1941 – 44 г., тя помагала като промива снимки, а Крум ги суши.[1]

В Чепеларе през периода 1902 – 1920 г. Крум и Борис живеят на квартира и ползват ателие под наем. След 1922 г. построяват къща близнак в Асеновград. От 1947 г. Борис чрез общината отдава под наем на Градския съд своята половина от къщата до 1978 г. като за това време семейството получава нищожен наем.[1]

След 1932 г. се установява със семейството си в Чепеларе, където работи до края на живота си. През цялото това време живеят в частни квартири под наем. Във фотоателието прави студийни снимки, а извън него снима изгледи от Чепеларе, Пампорово, селищата от Рупчос, строителство на обществени сгради, значими събития, мероприятия. Заснема важни събития в Чепеларе и района на града и целият Смолянски регион. Участва на различни изложения, като Четвърти мострен панаир във Варна, откъдето има диплом, издаден на 1 септември 1935 г. от Варненската търговско-индустриална камара за участие с художествена фотография. Запазено е майсторско свидетелство от Пловдивската търговско-индустриална камара на Борис Савов, роден 1886 г. в Устово, Пловдив, издадено на 8 април 1929 г. под № 18384.[1]

Борис Савов създава цяла галерия от образи в ателието си в Чепеларе – на известни родопчани, писатели, на сватби, родове, родопчанки в прекрасни родопски носии; документира първите стъпки от навлизането на европейския стил в облеклото на местното население, което ни дава представа за миналите времена и е едно истинско етнографско съкровище; строежа на читалища, училища и учащите в тях; на общината и други обществени сгради; пейзажи от Пампорово, Чепеларе, Смолян, Рожен и всички селища от региона.[1]

Умира на 11 август 1962 г.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 520К в Държавен архив – Смолян. Той се състои от 430 архивни единици с негови и на сина му Крум документи.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Семеен фонд Борис и Крум Савови. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 28 март 2019 г. (на български)