Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борис.

Борис е българско мъжко име от прабългарски произход. Първият известен носител на името е българският княз Борис I. След смъртта си той е прогласен за български светец, който е възприет и от Цариградската патриаршия, а по-късно и от православната църква в Русия. Под влияние на църковната традиция с името Борис са кръстени и някои руски владетели, като първият е братът от двойката светци Борис и Глеб, убити в 1015 година, а най-известният е Борис Годунов. Оттам името става популярно в Европа, Сибир и Аляска и впоследствие по целия свят. Много известни личности носят това име - Борис Бекер, Борис Елцин, Борис Джонсън и др. Борис е единственото българско име, което се е наложило в световната именна семантика.

Произходът на името Борис се свързва с разпространения сред прабългарите тотемизъм. Някои теории за етимологията на името посочват връзка с животни като барс (дума с тюркски произход обозначаваща снежния леопард),[1] а според други идва от тюркското bjori (вълк), Според трети изследователи името произлиза от монголското bogoris (нисък). В руската литература популярна теория намира протославянски произход на името – от глагола боря се.[2][3]

Разговорните форми на Борис са: Борко, Борка и напоследък Боби (повлияна от англосаксонската именна система).

Подобно е името от славянски произход Борислав.

Борис празнува имен ден на Борисовден2 май.

ИзточнициРедактиране

  1. www.kroraina.com
  2. Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. Институт русского языка РАН им. В. В. Виноградова, 2011.
  3. Shipley, Joseph T.. Dictionary of Word Origins. Totowa, NJ, Littlefield, Adams & Co., 1979. с. 415 — 430.