Борка Павичевич
Борка Павичевич (на сръбски: Борка Павићевић; р. 1947 г. в Котор, Югославия – 2019. г. в Белград, Сърбия) е сръбски драматург, журналист и културен активист. Описвана е също като „драматург, белградски либерален и пацифистки настроен интелектуалец“.[1] Павичевич основава Центъра за културна деконтаминация през 1994 г. и е съосновател на Белградския кръг.
| Борка Павичевич Борка Павићевић | |
| сръбска журналистка | |
.jpg) Борка Павичевич, 2011 г. | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  Сърбия |
| Работила | журналист |
| Литература | |
| Известни творби | Белград, мой Белград |
| Награди | Орден на Почетния легион |
| Семейство | |
| Съпруг | Никола Барович |
| Уебсайт | |
| Борка Павичевич в Общомедия | |
Биография редактиране
Борка Павичевич е родена през 1947 г. в Котор (тогава Югославия, днес в Черна гора). Завършва през 1971 г. Белградската академия за театър, кино, радио и телевизия. Театралната ѝ кариера обхваща десетилетия. В продължение на десет години Павичевич е драматург в Atelje 212.[2] През 1981 г. основава Нов чувствителен театър в белградска пивоварна. От 1984 до 1991 г. участва в художественото движение KPGT (Kazalište, Pozorište, Gledališće, Teatar). Тя е драматург и художествен ръководител на Белградския драматичен театър до 1993 г., когато е принудена да напусне заради политическите си възгледи.[3] Тя също така е юрист за Белградския международен театрален фестивал, работейки за организацията в продължение на 20 години. Съосновател на Белградския кръг,[4][5] тя редовно пише в пресата като журналист.
Павичевич основава Център за културна деконтаминация през 1994 г.[2] Центърът организира повече от 5000 събития, изложби, протести и лекции. Тя е една от подписалите Декларацията на Движението за гражданска съпротива през 2012 г. и е съавтор на книгата Белград, мой Белград.[2] Павичевич е носител на много награди, включително наградата Ото Рене Кастило за политически театър (2000); наградата на фондация „Хирошима“ за мир и култура (2004 г.); Osvajanje slobode на фондация „Мая Маршичевич Тасич“ (2005); наградата „Пътища“ на Европейската културна фондация (2009/2010); и носител на Ордена на Почетния легион (2001) на правителството на Република Франция.[6][7][8]
Женена за адвоката по правата на човека Никола Барович.[7] Живее в Белград.[9]
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Slpašak, Svetlana. The war started at Maksimir: hate speech in the media: content analyses of Politika and Borba newspapers, 1987 – 1991. Media Center, 1997. с. 53.
- ↑ а б в Borka Pavićević // Drama Queen Symposium. Посетен на 27 май 2014.
- ↑ ((sr)) Nikčević, Tamara. Kratka istorija kulturnog trovanja // Vreme, 19 декември 2013. Архивиран от оригинала на 2014-05-27. Посетен на 27 май 2014. (на сръбски)
- ↑ Yale Theatre. Yale School of Drama, 2002. с. 27.
- ↑ ((en)) Europe in 2020: the future of the EU // Crossborder Experience. Архивиран от оригинала на 2014-05-27. Посетен на 27 май 2014.
- ↑ ((en)) 014 Hiroshima Prizes to be presented to Senator Roméo Dallaire and Kettly Noël, dancer and choreographer // Hiroshima Foundation, 24 март 2014. Архивиран от оригинала на 2014-05-27. Посетен на 27 май 2014.
- ↑ а б ((en)) Interview with 2nd ECF Princess Margriet Award laureate Borka Pavićević // European Cultural Foundation. Архивиран от оригинала на 2014-05-27. Посетен на 27 май 2014.
- ↑ Borka Pavićević // Digital Diplomacy Program of British Council and Kosovo Foreign Ministry. Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 27 май 2014.
- ↑ Borka Pavicevic // culturebase.net. Архивиран от оригинала на 2017-04-03. Посетен на 27 май 2014.
Външни препратки редактиране
Борка Павичевич в 
Internet Movie Database
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Borka Pavićević в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |