Борова манатарка

вид гъба

Борова манатарка (Boletus pinophilus) е вид базидиомицетна гъба от рода манатарка (Boletus), срещана в цяла Европа. В продължение на много години боровата манатарка се е считал за подвид или форма на porcini mushroom B. edulis. През 2008 г. боровата манатарка в западна Северна Америка е прекласифициран като нов вид – Boletus rex-veris.

Борова манатарка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Манатарки (Boletus)
секция:B. sect. Boletus
вид:Борова манатарка (B. pinophilus)
Научно наименование
Pilát & Dermek, 1973
Синоними
  • Boletus aestivalis var. pinicola Sacc., 1910
  • Boletus pinophilus var. viridicaerulescens Estadès & Lannoy, 2001
  • Dictyopus edulis var. fuscoruber Forq., 1890
Борова манатарка в Общомедия
[ редактиране ]
Борова манатарка

Наименование

редактиране

Името на боровата манатарка идва от местообитанието ѝ – боровите гори. Латинското име Boletus pinophilus гъбата получава през 1973 г., описано от чешките миколози Алберт Пилат и Аурел Дермек.[2] Нейният специфичен епитет е смесица от латинското pinus („бор“),[3] и древногръцкото philus („любящ“).[4]

Boletus pinicola е синоним, който впоследствие става невалиден.

Известна е като:

  • pine bolete[5] и pinewood king bolete[6] (английски)
  • cèpe des pins (френски)
  • kiefern-steinpilz (немски)
  • белый гриб сосновый (руски)

Двойници

редактиране

Боровата манатарка често се припознава с обикновената манатарка (Boletus edulis), което се среща в същите условия и то по-често. При нея шапката е светлокафява, с белезникава периферия. Другите подобни видове манатарки са Дъбова манатарка (Boletus reticulatus) и Бронзова манатарка (Boletus aereus). Те се срещат в по-ниските широколистни гори, предимно с дъб, бук и кестен.

Описание

редактиране

Отначало полукълбовидна, после се изправя до плоска. Винено-кафява, по-късно червено-кафява. При младите гъби покрита с бял налеп (пруина), който изчезва при по-развитите гъби. Повърхността е матова и неравна. Обикновено расте до 20 cm, но някои екземпляри достигат и повече.[7]

Тръбички

редактиране

При младите гъби са бели, после постепенно пожълтяват. Порите са ситни, оцветени като тръбичките.

Отначало кълбовидно. После бухалковидно със значително по-широка основа. Белезникаво, с оранжево-червен оттенък, но с кафеникави участъци или изцяло кафеникаво. Покрито с белезникава мрежа. Както при другите манатарки, размерът на плододаващото тяло е променлив.

Бяло и плътно и не променя цвета си. Под кожицата на шапката може да се открие червеникава ивица. С приятен вкус и без особена миризма.

Разпространение и местообитание

редактиране

Гъбата расте предимно в иглолистни гори, образувайки симбиотични ектомикоризални асоциации с живи дървета бор (Pinus), смърч (Picea abies) и ела (Abies), но рядко и в гори от бук (Fagus), като обвива подземните корени на дървото с обвивки от гъбична тъкан. Предпочита по-студените условия във високите планински гори и не се среща често. Гъбата произвежда спороносни плодови тела над земята през лятото и есента – в периода май-ноември. Големите ядливи плодовити тела, известни като гъби, се появяват под боровете, обикновено през лятото и есента.

Приложение

редактиране

Борова манатарка е ядлива за консумация и може да се консервира и готви.

Източници

редактиране
  1. Boletus pinophilus (Pilát & Dermek, 1973). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
  2. Pilát A. Boletus pinophilus nomen novum pro Boletum pinicolam (Vittadini 1835) Venturi 1836. // Česká Mykologie 27. 1973. с. 6 – 8.
  3. Simpson, D.P. Cassell's Latin Dictionary. 5. London, Cassell Ltd, 1979. ISBN 0-304-52257-0. с. 883.
  4. Liddell HG, Scott RS. A Greek-English Lexicon. Abridged. United Kingdom, Oxford University Press, 1980. ISBN 0-19-910207-4.
  5. Phillips, Roger. Mushrooms. Pan MacMillan, 2006. ISBN 0-330-44237-6. с. 275.
  6. Falandysz J, Bielawski L, Kannan K, Gucia M, Lipka K, Brzostowski A. (2002). „Mercury in wild mushrooms and underlying soil substrate from the great lakes land in Poland“. „Journal of Environmental Monitoring“ 4(4): 473–476.
  7. Борова манатарка, manatarka.org

Литература

редактиране
  • Нашите гъби, Цв. Хинкова, М. Друмева, Г. Стойчев, В. Чалъков, 1986, Земиздат
  • Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-330-44237-4
  • Mushrooms & Toadstools of Britain and Europe, Régis Courtecuisse & Bernard Duhem, 1995, Harper Collins, ISBN 0-00-220025-2
  • The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
  • How to Identify Edible Mushrooms, Patrick Harding, Tony Lion, Gill Tomblin, 1996, Harper Collins ISBN 0-00-219984-X
  • Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Boletus pinophilus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​