Бор (елемент)
- Не бива да се бърка с Борий.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бор.
Бор е химичен елемент, означаван със символа B, от 2-ри период, 13 (IIIA) група на периодичната система, с атомен номер 5 и атомна маса 10,811.
Веществото бор е металоид с температура на топене 2076 °C и на кипене 3927 °C. Той е и едно от най-твърдите вещества в природата с твърдост 9,5 по скалата на Моос. Изолиран е през 1808 г. от Жозеф-Луи Гей-Люсак и Луи Жак Тенар, но те постигат само 50% чистота и го считат за съединение. Едва през 1824 г. Йонс Берцелиус го разпознава като елемент.
При добавяне в кристалната структура на полупроводник предизвиква недостиг на електрони и т.нар. дупчеста проводимост.
Борът е много активен и се среща само в съединено състояние. В земната кора той се съдържа в малки количества. Влиза в състава на някои силикатни минерали. Съдържа се и в някои горещи минерални води. Във вулканичните местности, в кратерите на вулканите, фумаролите и горещите извори са се образували и чисти борсъдържащи минерали. Турция притежава 70% от резервите на бор в света. Находища на борни минерали има в Италия, Мала Азия, Тибет, Калифорния и др.
Най-забележителното съединение на бора с въглерода е тетраборният карбид. Това е едно от най-твърдите вещества на Земята. Близък по твърдост до диаманта и го драска, затова се използва за шлифоване на диаманти и като режещ и абразивен материал.
Борът е важен микроелемент, който регулира протичането на редица биохимични процеси в растителните и в животинските организми. Той е открит в яйчния жълтък и в млякото. Ролята на бора все още не е добре изяснена, но е известно, че той влияе върху правилното развитие и растежа на растенията. Предполага се, че борните съединения са свързани с действията на определени ферменти, но все още механизмите и процесите остават неизяснени. Установено е, че при недеостиг на бор в почвата грахът, цвеклото, люцерната, ленът, тютюнът и други не могат да дават плод и загиват.
Откриване
редактиранеСъединението боракс е известно около 800 г. Борната киселина е идентифицирана през 18в.[8]
Вероятно римляните са намирали късове боракс в Тоскана – бяло трошливо вещество, което се разтваря във вода, а при нагряване се стопява в безцветна течност, която започва да се пени, а след като се охлади застива в стъкловидна маса. Известно е обаче, че в курса по химия на Н. Льомери от 1768 г. има таблица на химически символи и там е даден и символа на боракса.
Да получат неоткрития елемент, който се съдържа в боракса, се заели няколко учени – Ж. Л. Гей-Люсак и Л. Ж. Тенар във Франция и Х. Дейви в Англия. Френските учени получили бора (1808) чрез редукция на борна киселина с калий, а Дейви приложил разработения от него електрохимичен метод и при електролиза на стопена борна киселина получил на анода кафяво-черно кристално вещество – бор.
Първите данни за елементарен бор са от 1808 г. и са свързани с имената на французите Гей-Люсак и Луи Тенер и англичанина Хъмфри Дейви. Французите му дават името бора или бор, а англичаните – boron.
Наличие в природата
редактиранеРазпространението на бора в земната кора е 1×10-3% и е на 39-о място сред елементите.
В природата борът се среща само в съединения, най-често с кислорода – борна киселина (сасолин)[9] (H3BO3), боракс (Na2B4O7•10H2O) – натриева сол на тетраборната киселина, ашарит (MgHBO3), кернит (Na2B4O7•4H2O) и в редица сложни минерали. Те земат 75% от борните находища.[9] Колеманитът (Ca2[B4O4(OH)3]2•2H2O) се получава при ветреенето на минерала улексит (NaCa[B5O6(OH)6]•H2O). Освен като минерала сасолин, борната киселина се среща и в парите на вулкани или горещи извори, например около Тоскана. Минералът турмалин съдържа до 10% В. Той е сложна изоморфна смес от борати и силикати на елементите (Na,Al)(Mg,Fe). Неговите природни камъни са полускъпоценни камъни поради високата им твърдост.[9]
Физични свойства
редактиранеЕлементът бор е първият елемент от IIIA група, втори период. Има електронната структура 1s22s22p1 (прибавя се един р-електрон спрямо берилия) и проявява само трета валентност. Атомното му тегло е 10,811.
С повишаване на температурата, електропроводимостта на бора расте.[8] При обикновени условия е лош проводник на електричен ток и се явява изолатор, но при температури от 20 °C до 600 °C проводимостта му се увеличава 100 пъти. Електропроводимостта на бора не се подчинява на закона на Ом и нараства с увеличаване на силата на тока. Големият температурен коефициент на активно съпротивление позволява той да бъде използван за термистори за високочуствителни прибори при измерване и регулиране на високи температури. Във физическата апаратура и прибори, борът се използва за прозорци, прозрачни на инфрачервено излъчване.
Определянето на температурата на топене на бора е трудно, защото борът е силно реактивоспособен при високи температури, но е приета за 2075 °C, а кипи при 4000 °C.
Изотопи
редактиранеБорът съществува в природата със своите два стабилни изотопа – 10B и 11B, съответно по 19,9% и 80,1%. Те са синтезирани при х-процеси, както изотопите на берилия и лития. Има 12 радиоактивни изотопа, като всичките са кратко живеещи.
Разделянето на изотопите на бора става най-лесно чрез газообразното съединение BF3, тъй като молекулите на 11BF3 се изпаряват преди тези на 10BF3.
Алотропни форми
редактиранеОбразуването на повече от 10[8] полиморфни модификации на кристалния бор е свързано с различни фактори в процеса на получаването им. Най-добре изучени са структурите на тетрагоналната, черната α- и сивата β-ромбоедична модификация на бора.
Кристалните форми на бора все още не са изучени добре, защото са изградени от сложни групи. Борът е единственият елемент с такава сложна структура. Това се определя от малкия му атомен радиус и много големите стойности на йонизационните енергии. При тези условия металната връзка не може да се осъществи, а за прости ковалентни връзки между атомите той има по-малко електрони, отколкото наличните орбитали за тези връзки. Най-плътната структура има α-ромбоедичната форма, като елементарната клетка е изградена от 12 борни атома. Между тях има празнини, където се настаняват допълнително борни атоми. Такава структура имат и някои бориди, при които металните атоми също се намират в тези празнини. Термодинамично по-стабилна е β-ромбоедичната модификация, съдържаща 105 атома в елементарната клетка. Нейната температура на топене е 2180 °C, като при неметалите е по-ниска само от температурата на топене на въглерода. Освен ромбоедричните модификации са намерени още α- и β-тетрагонални форми, които са спорни.[9] Всички тези форми са изградени от икоситетраедри B12.
Атомите в икоситетраедрите са свързани с 5 съседа, а атомите по върховете на елементарната клетка на β-модификоцията осъществяват това обкръжение с атоми на други икоситетраедри или с борни атоми, вмъкнати между тях. Това координационно число в структурата на бора не може да се обясни с Теорията за валентните връзки, тъй като броят на електроните в атомите е по-малък. Строго описание на природата на химичната връзка в тях може да стане само с Метод на молекулните орбитали. Кристалохимията на бора като елемент, намиращ се между металите и неметалите, е много особена.
Икоситетраедричната единица е повтарящ се мотив в химията на бора.[9]
Аморфният бор е черен, а кристалният – тъмночервен, с метален блясък и твърдост, близка до диамантената. Има полупроводникови свойства.
Химични свойства
редактиранеПри обикновени условия борът има слаба химична активност, на която ѝ влияят алотропната модификация, размерите на частиците и чистотата му.
Кристалният бор е инертен, особено при ниска температура. Аморфният бор реагира при ниска температура само с флуора. При 700 °C реагира с O2, а при 1200 °C – N2, давайки борен нитрид BN. При 900 °C борът се атакува от алкални стопилки, съдържащи окислител – Na2CO3/NaNO3.[9] С металите при загряване дава бориди.
При силно нагряване борът измества съответните елементи дори от стабилни оксиди като P2O5, CO2 и SiO2 и оксидите на много метали, поради много ниската стойност на изменението на енталпията на образуване на B2O3 (ΔfH0298 = -1461 kJ/mol):[9]
.
Като се изключат боридите, във всички свои съединения борът е от трета стенен на окисление. Обяснението е, че въпреки че неговите втора и трета йонизационна енергия са много по-високи от тези на останалите елементи, поради крйносиметричната 2р-орбитала и много малкия атомен радиус на бора, един електрон от двойката 2s2-електрони сравнително лесно преминава на свободната 2p-оритала. Енергията, отделена при двете допълнителни ковалентни връзки, е достатъчна да компенсира този преход и тогава борът функционира като тривалентен. Наличието на 3 електрона при 4 външни орбитали определя и акцепторните свойства на бора. Прост йон B3+ не може да се образува поради много стойност на сумата от йонизационните енергии. Този факт и високата електроотрицателност на бора определят неметалния му характер.[9]
С халогените реагира при нагряване, давайки безцветни BX3 (X = F, Cl, Br, I).[8]
Съединения
редактиранеБориди
редактиранеБорът дава съединения с всички метали, освен с някои от по-тежките – Ag, Au, Cd, Hg, In, Tl, Sn, Sb, Pb, Bi. Най-често боридите се получават при взаимодействие на бора с металите или техните оксиди:[9]
(полимерни форми).
Известни са и други методи:
- редукция на борни халогениди с метал, понякога в присъствие на водород:
- редукция на смес от борен и метален оксид с въглерод:
- редукция на метален оксид с борен карбид:
и други.
Поради малкия атомен радиус на бора се получават много разнообразни по свойства и стехеометричен състав бориди – от M5B до MB100.[10] Най-често се срещат боридите M4B, M3B, M2B, M3B2, MB, M3B4, MB2, M2B5, MB4, MB6 и MB12.[9]
Вед борид | Елементи, образущи го | Строеж |
---|---|---|
MB | ? | Първият вид бориди е с изолирани борни атоми, когато броят на металните атоми по-голям от броя на борните. |
M3B | Tc, Re, Co, Ni, Pd | При вторите три вида бориди решетката е изградена от метаните атоми, а борните атоми, или двойката борни атоми, са разположени в междините на решетката |
M2B | Ta, Mo, W, Mn, Fe, Co, Ni, Be | |
M3B2 | V, Nb, Ta | |
MB | Ti, Hf, V, Nb, Ta, Cr, Mn, Ni, Fe (проста верига) | Третият вид бориди са със зигзаговидни вериги от борни атоми в кристалната решетка. Структурата с двойни вериги заема междинно положение между едноверижната и слоестата (мрежеста структура) |
M3B4 | Ti, V, Nb, Ta, Mn, Ni (двойна верига) | |
MB2 | Mg, Al, Sc, Y, Ti, Zr, Hf, V, Nb, Ta, Cr, Mo, W, Mn, Tc, Re, Ru, Os, U, Pu | Четвъртият вид бориди са с двумерна, мрежеста структура. Тя се състои от редуващи се слоеве метални и борни атоми. Всеки борен атом граничи с 3 метални атома и е свързан с общо 6 метални атома – 3 отгоре и 3 отдолу на слоя от борни атоми. Всеки метален атом е свързан по този начин с 12 борни атома. Затова връзката е много здрава и температурата им на топене е много висока. |
MB4 | ? | Четвъртият вид бориди са с по-голям брой борни атоми. Структурата им е кубична, често тип CsCl, при която в центъра се намира металният атом, а върховете на куба представляват октаедри, изградени от 6 борни атома. Така всеки октаедър е свързан с по една връзка с върховете на съседните октаедри. По този начин всеки от тях остава в центъра на куб, ограден от 8 метални атома, разположени по върховете му.
MIIB6 са полупроводници, а MIIIB6 и MIVB6 имат мека проводимост. Такъв вид бориди образуват металите с голям атомен радиус. Те също кристализират в кубична сингония, но тип NaCl. Местата на хлорните атоми заемат кубооктаедрични клъстери, изградени от борни атоми. MB6+ са едни от най-твърдите известни вещества.[10] |
MB6 | MIB6 (Na,K); MIIB6 (Ca, Sr, Ba, Eu, Yb, La); MIIIB6 (редкоземни метали); MIVB6 (Th) | |
MB10 | ? | |
MB12 | Sc, Y, Zr, лантаноиди и актиноиди | |
MB12+ | ? |
Всички бориди са много твърди, високотопими, химически инертни в широк температурен интервал и някои от тях имат по-голяма електропроводимост, отколкото съответните метали. Те се използват за парки на турбини, горивни камери, бакетни дюзи, тигли, вани за метални и други стопилки, покриване на метални конструкции, обработване на метали, електроди при индустриални високотемпературни производства и други.[9]
Повечето бориди са инертни спрямо неокисляващи киселини, но Be2B и MgB2 реагират с водни разтвори на киселини, образувайки борани.[10] Силни окисляващи киселини като азотната или гореща сярна реагират с повечето бориди.
Борани
редактиранеВодородът не взаимодейства с бора дори при висока температура, затова бороводородите се получават по косвени начини. Бораните (борните хидриди) са леко окисляващи съединения. Познати са няколко вида. Те са синтезирани и характеризирани от немския химик Алфред Сток в периода 1912 г. – 1937 г., който пръв ги нарича борани. Като главен хидрид се явява диборанът B2H6. Бораните могат да бъдат твърди, течни и газообразни. Първите членове са летливи и затова токсични. При горенето на борани се отделя много повече топлина, отколкото при горенето на въглеводороди.[8]
Халогениди
редактиранеБорът образува халогениди с всички халогени. Те са мономери в твърдо, течно и газообразно състояние за разлика от халогенидите на останалите елементи в IIIA група. Структурата на молекулите им е планарна, с ъгъл ХВХ = 120°, което показва, че борният атом е в sp2-хибридизация.[9]
Борният трифлуорид се получава при взаимодействие на B2O3 и CaF2 с конц.H2SO4:
.
Връзката B-F в борния трифлуорид е най-здравата позната единична връзка.
При хидролизата му се образува комплексната флуороборна кислина:
.
Нейните соли се получават лесно при взаимодействие на метални фруориди с BF3:
.
H[BF4] е много силна киселина и алкалните тетрафлуороборати са стабилни съединения, разтворите на които не търпят хидролиза. Тетрахалогенборатите, съдържащи [BCl4]-, [BBr4]- и [BI4]-, могат да се получават само в неводни разтвори.
Борният трихлорид и BBr3 се получават при директно взаимодействие на хлор или бром с B2O3 в присъствие на въглерод:
.
Борният трийодид се получава при взаимодействие на NaBH4 с йод при нагряване:
.
Кислородсъдържащи съединения
редактиранеДиборен триоксид
редактиранеКислородсъдържащите съединения на бора са многобройни и разнообразни. Най-простото от тях е борният оксид B2O3. Той се получава при бързо загряване на H3BO3, която най-напред се стапя и след това се обезводнява. Самият оксид при тези условия е в стопено състояние. Той е едно от веществата, които най-трудно кристализират и при охлаждане на стопилката остават във вид на стъкло, подобно на SiO2.[9] Дълго време B2O3 е бил познат само като стъкловидна маса. В стопилката му се разтварят много метални оксиди и дават различно оцветени стъкла. Борният оксид реагира с водата до борна киселина.
Борна киселина
редактиранеВ практиката борната киселина се получава при взаимодействие на боракс със солна киселина:
.
Борната киселина е много по-малко разтворима във вода от NaCl при стайна температура и кристализира във вид на люспести блестящи моноклинни кристали. С повишаване на температурата разтворимостта ѝ нараства. Структурата на H3BO3 е солеста, изградена от {BO3} единици, свързани по между си с несиметрични водородни връзки. Слоевете са свързани помежду си със слаби вандерваалсови сили. Това обяснява малката твърдост и плътност на кристалите на H3BO3 и цепителността ѝ на тънки люспести кристали. Борната киселина е много слаба едносновна Люисова киселина и комплексът, който дава с водата е източник на протони:
.[9]
Много разредени разтвори на борната киселина се използват в медицината. Те са важна част и в първия охлаждащ контур на ядрените реактори и централи.[9]
Борната киселина може да се представи също с формулата H[B(OH)4]. При взаимодействие с H2O2, една OH група се заменя с една пероксидна група и се получава монопероксоборна киселина. При замяна на OH групите в H[B(OH)4] с флуоридни йони се получава серия от флуороборни киселини – H[BF(OH)3], H[BF2(OH)2], H[BF3(OH)], H[BF4]. Те са познати предимно в разтвор, но някои от тях могат да се синтезират.
При загряване на борната киселина, преди да се получи борният оксид, най-напред се отделя една молекула вода и се образува метаборна киселина, HBO2. Тя е известна в кубична, моноклинна и ромбоедична полиморфна модификация.
При обезводняване на H3BO3 освен мономерната форма и метаборната киселина се получават и други форми – пироборна киселина (B2) и метаборни киселини (B3+).
Съединения с азота
редактиранеБорен нитрид
редактиранеБорният нитрид (BN) се получава много трудно. Той е синтетично произведен кристал, който се прави в две кристални форми – хексагонален борен нитрид (h-BN), аналогична на графита,[9] и кубичен борен нитрид (c-BN),[8] аналогичен на диаманта.[9] Изоелектронен е на въглеродната молекула и има аналогични свойства на полимерните форми на въглерода. В малки количества може да се получи при взаимодействие на B с NH3 при температура на бяла жар (1200 °C). В по-големи количества се получа, като се стапя карбамид с борна киселина в амонячна атмосфера при висока температура.
Борният нитрид е бял, има висока температура на топене като графита и се нарича „бял графит“.[9] Той е добър електроизолатор.
h-BN се приготвя по няколко начина, включващи загряване на борен оксид (B2O3) с амоняк. На молекулярно ниво това съединение представлява слоеста пудра, подобна на талка, като слоевете са съставени от един върху друг шестоъгълници. Връзката между слоевете е много слаба, поради което той лесно се отлага при пипане. Това го прави подобен на графита и затова е мек и мазен. От такава пудра се изработват форми чрез горещо пресоване. Обработва се лесно механически, има високи електрично съпротивление и топлопроводност. Използва се за направата на електрически изолатори, леярски тигли и др.[8]
c-BN се произвежда при много високи налягания (до 6200 atm) и висока температура (1200 °C-2000 °C). Така произведеният C-BN, наречен боразон, е втори по твърдост след диаманта. Благодарение на неговото високотемпературно окисление (над 1900 °C), боразонът има много по-висока работна температура от диаманта, изгарящ до 800 °C. Боразонът противодейства на ударни натоварвания и е по-нетрошлшив от диаманта.[8]
Боразини
редактиранеЕдин клас от B–N съединения образува цикличният боразин (триборен триимид), B3N3H6, и неговите производни. Той се получава чрез загряване на BCl3 и NH4Cl, при което се отделя HCl и се получава междинният продукт (BClHN)3. Това съединение се редуцира с NaBH4:
.
Боразинът има аналогична структура и близки физични константи на бензена и се нарича „неорганичен бензен“. Той е по-реактивоспособен от бензена и при обикновена температура реагира с киселини, основи и вода.
Свойства | B3N3H6 | C6H6 |
---|---|---|
Молекулна маса, Mr | 80,5 | 78,1 |
TT, °C | -57 | 6 |
TK, °C | 55 | 80 |
Плътност, тв. (g/cm3) | 1,00 | 1,01 |
Повърхностно напрежение (dyn/cm) | 31,1 | 31,0 |
При загряване на боразина се получават полимерни продукти, аналогични на нафталена, бифенила и други.
Карбиди
редактиранеС въглерода над 1300 °C образува карбида B4C, представляващ полимер – (B12C3)n. Конструкцията му е трудно разрушима и затова е твърд, здрав, химически инертен и термично устойчив.
История на изследванията
редактиранеПроизводство
редактиранеЕлементарният бор се получава по различни начини – възстановяване от анхидрид с помощта на метали; електролитно редуциране от стопилки; редуциране на борни халогениди с водород. Възможна е и термична дисоциация на борните халогениди и хидриди.[8]
При загряване на боракс се получава H3BO3 вследствие на хидролизни процеси. По-нататък от H3BO3 се получава B2O3, който чрез редукция с Mg или алкални метали дава бор:
.
При тези условия се отделя аморфен бор, който трябва да се очисти от оксида и борида на редуктора.[9]
Друг по-евтин метод за получаване на нечист бор е чрез електролиза на K[BF4], който се разтваря в стопилка на евтекична смес от KCl и KF с температура на топене 800 °C. Чист бор се получава чрез термична дисоциация на боран или чрез редукция на BCl3 или BBr3 с водород:
.[9]
При тези реакции се получава също аморфен бор, който се загрява продължително при висока температура (под температурата на топене), при което се получава компактна кристална маса. Този метод е известен под названието прахова металургия. При нагряване на аморфен бор между 1000 – 1200 °C се получават α- и β-ромбоедичните модификации.[9]
Приложение
редактиранеБорът с висока степен на честота се явява подходящ елемент за легиране на полупроводникови материали, придавайки р-проводимост на силиция и германия.
За регулатор на мощността на ядрените реактори се използва 10B, който се характеризира с голямо напречно сечение на залавяне на топлинни неутрони (3836 b).[8] Ако е нужно да се използват материали с малко напречно сечение на залавяне на неутрони е подходящ изотопът 11B. Двата изотопа на бора дават възможност да се измерва потокът на неутроните чрез използване на два термистора – единият с 10B, а другият с 11B. В първия термистор се провежда ядрената реакция:
Отделената енергия повишава температурата на термистора многократно повече в единия, отколкото в другия. Тази разлика в температурите дава възможност чрез съответната градуировка да се определя интензивността на неутронния поток.
Бор-10 се използва и за направата на детектори за регистриране на бавни неутрони. Един такъв детектор е пропорционалният брояч, напълнен с BF3 (газ) при налягане под една атмосфера, с който се регистрират сигнали от α-частици. За да се увеличи ефективността на такъв детектор, във вътрешността се нанася твърд 10B.
Висока степен на поглъщане на топлинни неутрони от 10B се прилага и в медицината за облъчване на тумори. В пациента се инжектират борни съединения, които се нотрупват бързо и за предпочитане в тумора, след което туморната област се облъчва с топлинни неутрони.
В сплави на цветни и черни метали, борът повишава тяхната износоустойчивост и повишава температурите им на топене.[8] Борът най-добре очиства медта от разтворените в нея газове. Наситена с бор повърхност (1 – 2×10-6 m дълбочина) довежда до образуването на бориди на тези метали, които са твърди и издръжливи на износване. Обикновено нанасянето на бора става чрез имплантация или дифузия при висока температура. Той влиза в състава на корозионноустойчиви и топлоиздръжливи справи, като например феробор. До 10% добавка от бор повишава механичните свойства на стоманата и славите на цветните метали.[8]
Биологични ефекти
редактиранеЗа много живи организми борът е жизненоважен, а заедно с медта, магнезия, молибдена и цинка, е микроелемент.[8] Борът повишава усвояването на калция, магнезия и витамин С в организма. Недостигът на бор се отразява отрицателно на семенните култури, поради което в почвата се вкарват борни торове.
Източници
редактиране- ↑ Zhang, K.Q. et al. Infrared Emission Spectroscopy of BF and AIF // J. Molecular Spectroscopy 170. 1995. DOI:10.1006/jmsp.1995.1058. p. 82. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. (на английски)
- ↑ Melanie Schroeder. Eigenschaften von borreichen Boriden und Scandium-Aluminium-Oxid-Carbiden // S. 139. Архивиран от оригинала на 2015-04-02. Посетен на 2018-01-17. (на немски)
- ↑ Lide, David R. (ed.). Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds, in Handbook of Chemistry and Physics. CRC press, 2000. ISBN 0849304814. (на английски)
- ↑ Gay Lussac, J.L. et al. Sur la décomposition et la recomposition de l'acide boracique // Annales de chimie 68. 1808. p. 169 – 174. (на френски)
- ↑ Davy H. An account of some new analytical researches on the nature of certain bodies, particularly the alkalies, phosphorus, sulphur, carbonaceous matter, and the acids hitherto undecomposed: with some general observations on chemical theory // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 99. 1809. DOI:10.1098/rstl.1809.0005. p. 39 – 104. (на английски)
- ↑ а б Szegedi, S. et al. Determination of boron in glass by neutron transmission method // Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry Letters 146 (3). 1990. DOI:10.1007/BF02165219. p. 177. (на английски)
- ↑ а б Atomic Weights and Isotopic Compositions for All Elements // National Institute of Standards and Technology. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Лефтеров, Димитър. Химичните елементи и техните изотопи. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015. ISBN 978-954-322-831-7. с. 249 – 253.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 128 – 151.
- ↑ а б в King, R. Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes] by. с. 417 – 441.