Босилово
| Босилово Босилово | |
| — село — | |
  | |
.jpg) | |
  Босилово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Босилово |
| Географска област | Струмишко поле |
| Надм. височина | 357 m |
| Население | 1698 души (2002) |
| Пощенски код | 2431 |
| МПС код | SR |
| Босилово в Общомедия | |
Босилово (на македонска литературна норма: Босилово) е село, център на община Босилово на Северна Македония.
География редактиране
Селото е разположено в Струмишкото поле източно от Струмица.
История редактиране
През XIX век селото е със смесено население. В 1842 година е построена църквата „Свети Атанасий“ („Свети Атанас“).[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бошлово (Bochlovo) е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 321 българи и 38 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 465 жители, от които 430 българи християни и 35 турци.[3]
В учебната 1903 – 1904 година в селото учител е Васил Драгомиров, който пише:
| „ | То [Босилово] броеше около 80 семейства... В селото имаше само един чифлик, откъдето селяните се снабдяваха с обработваема земя и дворове. Селяните се деляха на българи и гъркомани. Черквата „Св. Атанас“ бе затворена от девет години. Гъркоманите знаеха, че ако черквата се отвори, тя ще бъде само българска, защото българите имаха свещеник в селото, а гъркоманите нямаха... Тогава се яви едно трето мнение: черквата да се отвори и да се редуват българи и гъркомани. Тоя ред продължи три месеца, докато гръцкият свещеник отказа да идва в селото и черквата остана на българите.[4] | “ |
Драгомиров успява да примири двете партии и да организира в селото комитет на ВМОРО.
В началото на XX век християнските жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 320 българи екзархисти. Там функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Босилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Филип Хр. Христов от струмишкото село Секирник е кмет на Босилово от 15 септември 1941 година до 9 септември 1944 година.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 1698 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1697 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности редактиране
- Родени в Босилово
Тимо Дедийски (о. 1875 – ?), македоно-одрински опълченец, 2-ра отделна партизанска рота (чета на Христо Чернопеев)[9]
Бележки редактиране
- ↑ Пандевски, Манол, Ѓорѓи Стоев - Трнката. Струмица и Струмичко низ историјата. Струмица, Општински одбор на Соjузот на здружението на борците од НОБ - Струмица, 1969. с. 159. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188 – 189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 160.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 156.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 202.