Отваря главното меню

Бостънското чаено парти (на английски: The Boston Tea Party) представлява политически и търговски протест на колонистите от Бостън срещу икономическата политика на метрополията Кралство Великобритания и монопола на Британската източноиндийска компания върху доставките на чай за колониите на Британската империя.

Бостънско чаено парти
Част от Американската революция
Литография на Натаниел Къриър (1846)
Място Бостън, Провинция Масачузетс Бей
Дата 16 декември 1773
Причини Чаеният указ
Начини за протест Изхвърляне на чай в Бостънското пристанище
Участници Граждани на Бостън
Резултат Непоносими закони
Бостънско чаено парти в Общомедия

Протестът от четвъртък, 16 декември 1773 г.[1] се изразява в унищожаване на голям товар с пресован британски чай, натоварен на корабите в пристанището на Бостън. Поводът за него е отказът на официалните власти в Бостън да върнат три корабни товара с чай на Великобритания. Бостънското чаено парти става емблематично в американската история и допринася за започването на Войната за независимост на Съединените американски щати.

ПредисторияРедактиране

Бостънското чаено парти е породено от два проблема, стоящи на дневен ред в Британската империя през 1765 г. – непрекъснатите разногласия за участието на британските колонии в Америка (които нямат изборни представители) в парламентарната власт, и финансовите проблеми в Източноиндийската компания, притежаваща монопол върху вноса на някои стоки в колониите на империята. Отказът на метрополията да разреши тези въпроси в крайна сметка довежда до революция в колониите.[2]

Чаена търговия до 1767 г.Редактиране

Тъй като през 17 век европейските вкусови предпочитания към чая стават по-разнообразни, се оформят конкуриращи се компании за внос от Китай.[3] През 1698 г. английският парламент дава монополни права на Източноиндийската компания за внос на чай.[4] Когато той става популярен в британските колонии, парламентът успява да ликвидира чуждестранната конкуренция чрез гласуването през 1721 г. на закон, който изисква от колонистите да внасят чай само от метрополията. На Източноиндийската компания е забранено да внася директно чай в колониите – по закон, компанията трябва да го продава на търгове на едро в Англия, откъдето британски фирми го закупуват, експортират в колониите и препродават на търговци в Бостън, Ню Йорк, Филаделфия и Чарлстон.[5]

До 1767 г. Източноиндийската компания плаща данък ад валорем от около 25% върху чая, който тя внася във Великобритания.[6] Парламентът налага допълнителни данъци върху чая, продаван за консумация във Великобритания. Тези високи данъци, съчетани с факта, че чаят, внесен в Холандската република, не се облага с данък от холандското правителство, означава, че британците и британските американци биха могли да купуват нелегално холандски чай на много по-ниски цени. Най-големият пазар за незаконен чай е Англия и до 1760 г. Източноиндийската компания губи 400 000 британски лири годишно заради контрабандисти във Великобритания, но холандският чай също бива внесен контрабандно в британска Америка в значителни количества.[7]

ИзточнициРедактиране

  1. Smith, George (17 January 2012). The Boston tea party. The institute for humane studies and libertarianism.org.
  2. Benjamin L. Carp, Defiance of the Patriots: The Boston Tea Party and the Making of America (2010) ch. 1
  3. Labaree, Tea Party, 3 – 4.
  4. Knollenberg, Growth, 90.
  5. Labaree, Tea Party, 8 – 9.
  6. Labaree, Tea Party, 6 – 8; Knollenberg, Growth, 91; Thomas, Townshend Duties, 18.
  7. Labaree, Tea Party, 6 – 7.