Ботевградски проход

проход в България

Ботевградски проход (до 29 юни 1942 г.: Арабаконашки проход)[1] е планински проход (седловина) между планината Мургаш на запад и Етрополска планина на изток (части от Западна Стара планина)[2], в Община Горна Малина и Община Ботевград, Софийска област.

Ботевградски проход
Арабаконашки проход
Проходът Арабаконак
Проходът Арабаконак
42.7801° с. ш. 23.7971° и. д.
Местоположение в България
Информация
ДържаваБългария
Типпланински проход
МестоположениеЗападна Стара планина
Височина976 m
Ботевградски проход в Общомедия

Дължината на прохода е 7 km, надморска височина на седловината – 970 m.[2]

Проходът свързва долината на Макоцевска река в Камарската котловина на юг с долината на река Бебреш (десен приток на река Малки Искър) на север. Трасето започва от северния край на Камарската котловина, на 0,6 km източно от село Горно Камарци, на 762 m н.в. и след множество завои и стръмни участъци, след 4,1 km се изкачва на седловината. След това продължава 5,2 km по долината на река Бебреш) и завършва на 539 m н.в. югоизточно от „опашката“ на язовир Бебреш.

Пътят през прохода е прокаран през 1866 г. от Мидхат паша и до построяването на шосето през прохода Витиня през 1934 г. е основната транспортна връзка от София за Северна България.

В прохода се случват няколко важни събития в новата история на България:

Сега проходът е с локално значение, тъй като е стръмен, с много завои и през зимните месеци не се поддържа. През него преминава общински път от село Горно Камарци за град Ботевград.

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 34.
  2. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 346.

Литература редактиране