Боян Ачков
Боян Ачков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Боян Ачков | |
| български революционер | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ За военна заслуга |
Биография редактиране
Боян Ачков е роден през 1872 година в град Прилеп.[1] Заминава за Свободна България и постъпва като юнкер във Военното училище.[2] Гоце Делчев го привлича към ВМОРО и Ачков влиза заедно с Атанас Мурджев и Владимир Лютвиев в създадената чета за отвличането на турски бегове и искането на откуп за тях.[3][4] След това е в Битоля, където го заварва Попставревата афера и е принуден с Христо Чемков през Воден, Енидже Вардар и Солун да бяга в София.[5]
Завършва инженерни науки и работи като кондуктор–оператор по строежа на жп линии.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи във II рота на IV битолска дружина, а след това във II скопска дружина. Награден е с кръст „За храброст“ ІІ степен.[1] В началото на 1913 година за проявена храброст е произвен в подпоручик.[2]
Участва в Първата световна война като запасен подпоручик, младши офицер в 1-ва строителна рота, оперативни железници. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За заслуга“.[6]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 74.
- ↑ а б Радев, Симеон. Това, което видях от Балканската война. София, Народна култура, 1993. ISBN 954-04-0082-1. с. 110.
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 4.
- ↑ Гоце Делчев: Писма и други материали. София, Издателство на Българската академия на науките, Институт за история, 1967. с. 84.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 22.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 7