Боян Биолчев

български филолог славист и писател
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за учения. За революционера от ВМОРО вижте Боян Биолчев (революционер).

Боян Асенов Биолчев е български филолог, писател и сценарист, ректор на Софийския университет в периода 1999 – 2007 г.

Боян Биолчев
български филолог славист и писател
Boyan-Biolchev-4.jpg
Боян Биолчев на протест на Софийския университет пред Народното събрание, 16 ноември 2010 г.
Роден

Образование Ягелонски университет
Научна дейност
Област литературна критика
Работил в Софийски университет
Публикации „Отвъд мита“ (1999)
Литература
Жанрове разказ, новела, роман
Известни творби „Амазонката на Варое“ (2005)
Награди „Вик“ (2006)
Голяма награда за литература на Софийския университет (2008)
Семейство
Съпруга Мариана Евстатиева
Боян Биолчев в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия прилепски род Биолчеви. Дядо му Боян Биолчев е деец на ВМОРО[1][2] и македоно-одрински опълченец.[3] Завършва гимназия в София. Следва полска филология в Ягелонския университет в Краков, Полша (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като аспирант в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава докторска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския Ренесанс“. От 1982 до 1996 г. е доцент, през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „Адам Мицкевич – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е професор.

През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноември 2007 година е ректор на Софийския университет.

 
На протеста на СУ, 16 ноември 2010

Извън рамките на университета Биолчев е председател на секция „Сравнително литературознание“ на Световния съвет на славистите. През 2002 г. е избран за академик на Световната академия „Платон“ със седалище в гр. Патра, Гърция. Бил е главен редактор на вестник „Софийски университет“ (1980 – 1991), член на редколегията на списание „Летописи“ (1991 – 1997), а от 1996 г. е член на редакционния съвет на „Литературен вестник“.

От 1965 г. Боян Биолчев е автор на над 200 научни публикации: монографии, студии, статии, предговори, научни съобщения. В периодичния печат публикува статии и изказвания с общокултурна и публицистична насоченост. Автор е на 20-ина белетристични книги. Негови романи и разкази са преведени на няколко европейски езика. Сценарист е на 6 игрални и 2 документални филма. Сред най-известните му книги са сборникът „Сатурнов кръг“ и романът „Амазонката на Варое“.

От 2018 е председател на Обществения съвет към БНТ.

Женен е за кинорежисьорката Мариана Евстатиева.[4]

НаградиРедактиране

БиблиографияРедактиране

Научни книгиРедактиране

  • „Пътят на едно Възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на Полския ренесанс“. 1987.
  • „Отвъд мита“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, 258 с.

Художествена прозаРедактиране

  • „Пробуждане“ (сборник с разкази). 1975.
  • „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
  • „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
  • „Сатурнов кръг“ (роман). София: Народна младеж, 1989, 133 с.
  • „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
  • „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
  • „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
  • „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
  • „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
  • „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
  • „Писма от рая“ (сборник с разкази).
  • „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
  • „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 954-07-1398-6)
  • „Държавата Урария“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 231 с.[7]
  • „Сладко нищо“ (сборник с разкази). София: Анубис, 2001.[8]
  • „Амазонката на Варое“ (роман). София: Труд, 2005, 358 с. (ISBN 954-528-561-3)[9]
  • „Белег“ (сборник с разкази). София: Стандарт, 2006, 140 с. (ISBN 954-90426-3-4)[10]
  • „Летен сняг“ (сборник с разкази). Пловдив: Жанет-45, 2009 (ISBN 978-954-491-527-8)
  • „Антарктида – окото на Космоса“ (реалити роман). София: Стандарт, 2011, 104 с. (ISBN 978-954-2934-27-1)

Книги за децаРедактиране

  • „Градината на чичо Блум“. София: Отечество, 1984, 104 с.
  • „Божко Еколожко“. Велико Търново: Фабер, 2011.

УчебнициРедактиране

  • Учебник по литература за 6. клас (в съавторство със София Ангелова, Деян Янев и Мартен Калеев). София: Анубис-Булвест 2000, 2017.
  • Учебник по литература за 7. клас (в съавторство с Николай Аретов и Нели Илиева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
  • Учебник по литература за 9. клас (в съавторство с Борис Минков, Николай Аретов и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2018.
  • Учебник по литература за 10. клас (в съавторство с Борис Минков, Нели Илиева и Веселина Тонева). София: Анубис-Булвест 2000, 2019.

ФилмографияРедактиране

БележкиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Людмила Първанова, Гоце се криел в дома на Биолчеви, в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.
  2. Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование (мъртъв линк)
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.
  4. Кратка биография на Боян Биолчев, Литернет
  5. Справочник на българските географски имена в Антарктика. Комисия по антарктическите наименования. София, 2015.
  6. Biolchev Peak. SCAR Composite Antarctic Gazetteer.
  7. Амелия Личева, „Текстуализация на българското“, рец. във в. „Култура“, бр. 47 (2056), 27 ноември 1998 г.
  8. Амелия Личева, „Сладко четене“, рец. във в. „Култура“, бр.9, 9 март 2001 г.
  9. Стоян Атанасов, „Един пионерен роман в българската литература“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, март 2006 г.
  10. Дияна Иванова, „Допуснах тишината“, рец. в електронно списание LiterNet, 27 януари 2007, № 1 (86)

Външни препраткиРедактиране