Боян Мага

Боян Мага
	Боян Мага
син на Симеон I
Роден	Велики Преслав
Религия	Християни
Семейство
Род	Крумова династия
Баща	Симеон I
Братя/сестри	Петър I; Иван; сестри; Природени:; Михаил

Боян Мага, също срещан и като Баян, Боян Магесник, а и с християнското си име Вениамин, е син на цар Симеон I. Описван е от средновековните книжовници като човек, умеещ да се превръща във вълк и владеещ чудодейни сили. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и други съвременни литературни автори го смятат за основоположник на богомилството.

Според други твърдения на Дамян Попхристов и доцент Веселина Вачкова Боян Мага получава своето висше посвещение в Сирия, която в тези времена била центърът на езотериката.

Исторически извори редактиране

За него свидетелства кремонският епископ и историк Лиутпранд през 949 г., посланик на немския император Отон I в Цариград:

„Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“.^[1]

Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни – вълк и орел.^[1]

Друго автентично средновековно произведение, което представя митологизирания образ на този български принц, е руският източник „Слово за похода на Игор“ (Слово о полку Игореве), където той е описан по абсолютно същия начин, като в бележката на Лиутпранд:

„Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян! Боян е вещ в словата, но щом засъчинява, в дървета се оплита и като вълк се скита, като орел под облаци облита. За прежни времена на битки щом си спомни, соколи десет пуска срещу ято лебеди и първият догонен лебед пее за грохналия Ярослав, за храбрия Мстислав, заклал Редед пред полкове касожски, за аления Роман Святославич. Но не соколи десет срещу ято лебедово е Боян изпратил, братя, а своите пророчески умели пръсти върху живи струни е полагал и те за княжеската слава са гърмели“.^[2]

Този пасаж аргументирано доказва, че образът на този син на Симеон отрано е обраснал с легенди, които стават част от културното достояние не само на нашия, но и на други съседни народи.^{[източник? (Поискан преди 92 дни)]}

С това автентичните и надеждни сведения за Боян се изчерпват. Всички изложени по-долу подробности най-вероятно не почиват дори на наистина записани от изследователи народни предания, а по-скоро са рожба на въображението на наши писатели-романтици от първата половина на XX век.^{[източник? (Поискан преди 92 дни)]}

Легенди редактиране

Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена.^{[източник? (Поискан преди 92 дни)]}

Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).

„Боенец“ е буйно, несключено хоро,^[3] което се играе през Велики пости в Североизточна България и се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът „Буенец“ ^[4] (буенек, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на прапрапрадядото на княз Боян-Венеамин.

Животът на княз Боян Магьосника е митологизиран.

Епоха редактиране

След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър.

Цар Петър подобно на дядо си Борис I и прадядо си Пресиян, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси, отколкото с държавно строителство.

В това време се заражда в България и се разпространява широко богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 г. при сина на цар Петър – Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил. Споменава се, че това извършват Боян и Петър. Дали споменатото наистина е точно за тогава (в „Записките на Готския топарх“, в които пише за българката армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България, те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време, и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.

Литературен образ редактиране

Историческата личност на княз Венеамин-Боян е преобразена в художествения образ на „Боян магьосника“ много отдавна. Произведенията на Николай Райнов, Юрий Венелин, Димитър Маринов, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и т.н. надграждат народната легенда и създават един красив, идеализиран, романтично мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител, което, макар да е художествена измислица (проф. Николай Райнов не е историк и никога не е имал претенции да е такъв), дълбоко заляга в разпространеното възприятие за този средновековен български княз.