Отваря главното меню
Княз Баян-Венеамин в Крумовата династия

Боян Магесник, Баян, Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин, е багренороден син на цар Симеон Велики от втория му брак със сестрата на Георги Сурсувул.

Той е третият син на първия български цар. Роден е в Преслав около 910 г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се, че починал около 970 г.[1], вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.

Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцови живот, той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи, с които се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери. Не е известно князът да е преследван като езичник. Описван е от византийските книжовници като човек умеещ да се превръща във вълк владеещ чудодейни сили. Без за това да има исторически доказателства, проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвременни литературни автори го считат за основоположник на богомилството.

Според Дамян Попхристов Боян мага получава своето висше посвещение в Сирия, която в тези времена е центъра на езотериката.[2]

Исторически извориРедактиране

За него свидетелства кремонският епископ Лиудпранд през 949 г. посланик на немския император Отон I в Цариград: „Той (Симеон) имал два[ма] сина; единият се наричал Баян, а другият, който и до ден-днешен още живее и здраво управлява българите, Петър. Баян обаче чак дотам бил изучил магията, че от човек ставал веднага на вълк и на какъвто друг звяр поискаш. ...бе силен в магия, вълшебство и тайно очарование“ [3]

Византийски хронисти също го споменават и пишат, че той приемал формата на различни животни – вълк и орел.[3]

В „История на Полша“ Ян Длугош в 15 век споменава: „двама бълг(арски) военачалници – Петър и Боян, започнали война срещу гърците и като спечелили няколко победи, дотолкова притеснили Kонст(антиновата) държава, че нейната сила за дълго била разстроена и намалена“.

ЛегендиРедактиране

Образът му, като „Боян Магесника“, „Песоглавеца“ и т.н. е запазен в народни легенди, особено разпространени в годините на мор (епидемии) и на падането под византийско владичество, татарските нашествия и поробването на България от османските турци. Според тях след като дълги години обикалял, лекувал и помагал на народа, той се е оттеглил и останал да живее вечно в дъното на дълбока пещера (около Русенски Лом, Мадара или другаде в Североизточна България или в Югозападна България – Рила, Пирин, Македония, Албанските планини), омаян и отвлечен от красива самодива, но не е заспал, а бди и излиза, сам или предвождащ своите воини, да помага на българите и войските им в много тежки времена. В резюме преданието е следното:
„Князът-магесник пазел стария родов закон и старите знания, бил живата памет на българите и тяхна съвест, в него се бил въплътил Духът-пазител на България. Лекувал и помагал на народа, можел да се превръща в различни зверове, да говори всички езици и с дивите животни, пренасял се за миг от единия край на България в другия. След години Боян-Магесникът изчезнал отстранил се от света и го откраднала Самодива, княз Боян останал да живее навътре в дълбоката ѝ пещера. Народът не го забравял и продължавал да го почита. Вярвал, че Боян Магесникът е жив, и закриля своята земя. Дошло време и за българския народ дошли тежки времена. Настанала кървава битка с враговете, те започнали да надвиват и краят бил близо. Тогава на една островърха канара се появило голямо кълбо светлина. От светлината излязъл мъж, а канарата се строшила и паднала върху враговете. Всички познали Княз Боян-Магьосника. Нашествениците се стъписали заслепени, поразени от силата му побягнали, а българите победили и опазили страната си.“

Георги Раковски в „Народна българска песен“ представя княза като вожд на българската войска в народната песен за Боян Магьосника, в пълното му бойно снаряжение и сила, неотстъпващ на баща си цар Симеон:
„Трещи! Плющи! Боян напред върви,
клин си върти, път прави, Златна врата гледа!
Семо гърци троши, над глава му орле фърчи!
та уплаши мегкушави гърци, тии назад бягат!
Ей, Семо! Семо! Български царю! (Раковски 1984б: 76).

“Боенец" буйно, несключено хоро,[4] което се играе през велики пости в Североизточна България, се свързва с името на Боян Мага. Част от пролетния фолклорен цикъл е празникът „Буенец“ [5](буенец, боеница, боеника данец, буенак) при деня на Свети Княз Боян Български, който е историческа личност, екзекутиран за противопоставяне на официалната тогава държавна религия, брат на пра-пра-пра дядото на княз Боян-Венеамин.

Животът на княз Боян Магьосника е обвит с много романтични и окултни легенди още от Средновековието – от отхвърлената любов, докато е следвал в Константинолол, на императорската дъщеря Мария, която после става българска царица, оженена за брат му Цар Петър, до основаването на богомилството на тайна сбирка на 13 април 928 г. в подземието на поверения му манастир „Света Параскева“ до Преслав събрал още 11 апостоли, включително епископ Богомил, сина му поп Йеремия, българският патриарх Стефан Венецианец, погребан в 929 г. в Рим (историческият българският патриарх тогава се казва Димитрий, а Стефан е първият български архиепископ, починал преди 878 г.), и двама мистици, дошли от Сирия. Той е митологизиран.

ЕпохаРедактиране

След смъртта на Симеон Велики се възцарява багренородният, но трети по старшинство син Петър. Княз Венеамин-Боян за разлика от първородния Михаил и втория Иван, които са от първия брак на баща им, е единокръвен брат на Царя и вероятно на него като Ичиргу боила заедно с кавханa Георги Сурсувул, който му е дядо или вуйчо, е възложено командването на войските, постигнали военния успех срещу Византия, принудил я официално да признае на българския владетел Императорска титла и то втора по ранг след византийската и по-висша от тази на немския римски император и да омъжи византийската принцеса Мария (Ирина) Лакапина за цар Петър I.

Царят подобно на дядо си Борис I и прадядо си Пресиян, отчитайки сериозното усилие, което са стрували на България непрестанните войни, не подкрепя антивизантийската позиция на голяма част от българската аристокрация и води съглашенска политика. Допуска усилването на византийското църковно влияние и се занимава повече със схоластични въпроси отколкото с държавно строителство. Това предизвиква първо бунт на престолонаследника и брат на царя княз Иван[6], а после и въстание, начело на което е поставен първородният брат княз Михаил. Княз Боян, явно нежелаейки да участва в междуособици, нито да се примири със засилващото се византийско държавно и църковно влияние и започващия упадък на държавата, но сам нежелаещ да детронира брата си, в крайна сметка загърбва властта и двора и се отдава на старите традиции.

В това време се заражда в България и се разпространява широко богомилството. Пет години след падането на Преслав в 971 при сина на цар Петър – Борис II, византийците са прогонени в 976 г. от Североизточна България, тя е освободена и заедно с отвъддунавските области е под скиптъра на цар Самуил, споменава се, че това извършват Боян и Петър, дали споменатото наистина е точно за тогава (в „Записките на Готския топарх“, в който пише за българката армия, преминала Дунав и настъпила в завладяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България те не са споменати) или за византийски поражения в по-ранно време и дали този Боян е или не е князът магьосник, не може със сигурност да се установи.

Литературен образРедактиране

Историческата личност на княз Венеамин-Боян е преобразена в художествения образ на „Боян магьосника“ много отдавна. Произведенията на Николай Райнов, Юрий Венелин, Димитър Маринов, Александър Тодоров, Васил Пундев, Георги Константинов, Цветан Минков, Петър Карапетров, д-р Найден Шейтанов и т.н. надграждат народната легенда и създават един красив идеализиран романтично мистичен образ на български закрилник, създател на богомилството и европейски просветител, което макар да е художествена измислица (проф. Николай Райнов не е историк и никога не е имал претенции да е такъв) дълбоко заляга в разпространеното възприятие за този средновековен български принц.

Източнци и литератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране